Всъщност инсталационен диск с тяхната версия на Убунту може да се свали от раздела Свободен софтуер на страницата им. Озадачи ме липсата на каквато и да било информация, за това че фирмата предлага системи с Убунту. Мисля, че и за клиентите е важно да знаят, че имат право на избор при закупуването на нова система. Да не говорим, че Убунту не случайна дистрибуция и е повече от силна алтернатива на Windows XP/Vista .

Първото нещо, което прави впечатление е големият размер на диска. Вместо очакваното CD ISO копие, там има над 2ГБ DVD ISO изображение. Малко големичко за сваляне, ако имате бавна/ограничена връзка. Впоследствие ще разберете, че за този обем си има и причина.

При първото зареждане ще ви посрещне начално меню за стартиране от CD изцяло на Български език. Дребна, но приятна подробност. Когато се зареди Работната площ, ще установите, че и тя е локализирана на Български език. Това е сериозен плюс, особено ако системата се ползва от потребител, който не е на “ти” с чужди езици. Визуалната тема на Убунту също е променена и от Жар са избрали приятна синя разновидност на Убунту темата (за мен си е по-привлекателна кафеникавата Убунту тема, но въпрос на вкус…), със сини рамки, икони и син тапет с логото на Жар.

На Работната площ има две допълнителни папки - Ръководства и Свободна култура. Едната съдържа кратки указания на Жар за използването на настолните и преносимите им системи, а също и български вариант на неофициалното ръководство за Убунту. Впечатление ми направи, че то е за предходната версия на Убунту - 6.10. В интерес на истината, нещата описани там, почти изцяло ще съвпадат и за Убунту 7.04, но все пак щеше да е по-добре, ако от Жар му бяха направили адаптация за по-новата версия. Втората папка е с доста интересно съдържание. В нея има поместени текстове, доста изображения, една дузина музикални албуми и два анимационни филма. Общото между всичко това е, че се използва свободен лиценз за разпространение Creative Commons. Интересно беше да открия, че всичко без двете анимации, е от български автори. Жар предлага и документация за същността на този лиценз. Намирам осигуряването на подобно съдържание и на обяснение за същността му за повече от похвално. Нещо, което ме озадачи обаче, е че никъде не намерих подобно обяснение за лиценза, под който се разпространява Убунту и повечето софтуер в него - GPL. Надявам се, в бъдещи издания този сериозен (за мен) пропуск да бъде корегиран.

Идва време да разгледам и софтуера в тази версия на Убунту. Трябва да призная, че от Жар са направили не лош избор:

• В раздел Графика са добавени Camorama (за работа с уеб камери) и Inkscape (мощен редактор на векторна графика);
• В раздел Звук и видео са добавени чудесната музикална програма Audaciuos и програмата за запис на дискове Brasero (лесна за употреба и с добри възможности);
• В раздел Игри има най-много добавено съдържание. Явно от Жар са зле прикрити геймъри.. Към стандартните за Убунту игри за добавени още поне 12, обхващащи различни жанрове: аркадни (Armagetron, логически (Neverball), FPS (Open Arena), походови стратегии (Battle for Wesnoth) и др. Общо взето богата селекция, която ще ви запълни времето при необходимост;
• Има допълнения и към категория Интернет. Това са Skype, Deluge BitTorent client, Gnome FTP client. Не много, но добри допълнения за нормален домашен потребител;
• В категорията Офис има само едно, но за сметка на това много на място приложение - gbgoffice. За незапознатите, това може да се каже, че е аналог и дори превъзжода SA Dictionary.

С това допълненията приключват (поне аз не успях да открия други). Сега идва ред малко негативи:

• Първото, което ми направи впечатление е, че въпреки старанието си, от Жар не са сложили приемлива алтернатива на Totem - видео плейърът по подразбиране в Убунту. Не, че имам нещо против него, не е лош и обикновено върши работа… но ако често гледате видео, няма да ви допадне за ежедневен избор. Аз бих се чувствал много по-удобно в компанията на MPlayer, да речем;
• Не е инсталиран мета-пакетът Ubuntu-restricted extras. Това ще рече, че поначало няма Java и Flash поддръжка в уеб четеца например. Подобно решение ми е малко странно, защото липсата на такива неща може да бъде неудобно за потребителите. Не мога да кажа, че е заради някаква политика по отношение на лицензите, тъй като наличието на затворен софтуер като Skype отхвърля такава възможност;
• При по-внимателен поглед установих, че не е инсталиран мета-пакета ubuntu-desktop. Обикновено това не е толкова важно, но може да бъде проблем при надграждане към по-нова версия на Убунту. Тогава за да се спазят коректно всички зависимости е добре основните мета пакети на Убунту - desktop, standard и minimal да са инсталирани.

В заключение мога да кажа, че като цяло намирам модификацията на Убунту за добро начало за българските потребители, въпреки че си има своите недостатъци. Но от друга страна - ако получите Windows, той няма никакви модификации и ще е абсолютно осакатен, нали? Затова от мен - палци горе за усилията. Предполагам, че следващите издания, базирани на Убунту 7.10 (излиза съвсем скоро) ще са по-добри и се надявам Жар да продължи с това добро начинание и да не е единствената фирма, която се ориентира към предлагане на свободен софтуер.

В указанията по-долу ще се възползвате от възможността на Nautilus (файлов мениджър в Убунту) да изпълнява скриптове (по същество, последователност от действия, описани с определен синаксис в изпълним текстови файл). Отворете папката /home/вашето-име/.gnome2/nautilus-scripts. За да я видите, трябва във файловия мениджър да натиснете ctrl+H, за да се покажат скритите файлове и папки (тези, които започват с “.”) В нея щракнете с десен бутон на мишката и от показалото се меню изберете Създаване на документ - Създаване на празен файл. Прейменувайте го на copy to… (няма проблем, че е без окончание и с многоточие), щракнете два пъти върху него, за да го отворите с текстов редактор и поставете този текст:

#!/bin/bash
devices=`ls -m /media/`
vv=${devices//cdrom?, /}
vd=${vv//cdrom, /}
options=${vd//, / FALSE /media/}
destination=`zenity --list --radiolist --column " " --column "Устройства" FALSE /media/$options`
for files in $NAUTILUS_SCRIPT_SELECTED_FILE_PATHS
do
cp $files $destination
done
zenity --info --text="Копирането на файлове завърши успешно."

Запазете промените и затворете. От Nautilus щракнете върху него с десен бутон и изберете Свойства. След отварянето на прозореца идете на страницата Права и най-долу сложете отметка пред Да може да се стартира като програма.

С това всичко е нагласено. За да проверите, щракнете върху файл/папка и от менюто Скриптове изберете copy to…Ще се отвори прозорец, в който са изброени всички налични устройства - били те твърди дисквове или флаш памети. Изберете устройство и потвърдете.

След като копирането завърши, ще ви се изведе съобщение за успешен край на операцията.

Този скрипт не мой. Оригиналният му източник е тук. Аз просто модифицирах съвсем незначително съдържанието му, за да съответства на БГ езикова среда.

Приятна работа!

Допълнение: За по-приятен вид не забравяйте, че може на всеки от файловете в папката /home/вашето-име/.gnome2/nautilus-scripts, да смените иконката в съответствие с предназначението му. От файловия мениджър щракнете с десен бутон върху файла и от появилото се меню изберете Свойства. Като ви се отвори прозореца със свойствата, щракнете върху изображението на файла и изберете нова иконка. Иконите са събрани в папката /usr/share/icons. Чрез избор на подходящи икони, може да накарете менюто да изглежда напр. така:

Ако Flash паметта ви e с малък обем, дори може да минете без инсталация и въпреки това, да запазите настройките на Puppy. За целта стартирайте Puppy от CD и след зареждането му, включете Flash паметта и отворете мениджъра на дялове от Menu-Filesystem-Pmount mount/unmount drives.

Намерете устройството си в списъка и щракнете върху малката сива икона, символизираща твърд диск. По този начин ще направите устройството видимо и активно. Вече може да си правите настройки на работната среда и въобще каквото си пожелаете. Когато решите да приключите работа, изключете Puppy от Menu-Shutdown-Power-of computer. В този момент ще се отвори конзолен прозорец, в който ще ви бъде зададен въпрос дали да бъде запазена сесията и настройките. Ще имате възможност да запишете промените на същия CD от който сте стартирали Puppy; да откажете запис или да запишете промените върху друго устройство. Ако изберете третата възможност, ще трябва да посочите желано от вас устройство. На него ще се създаде един празен файл (с големина избрана от вас), в който Puppy ще съдаде виртуална файлова система и ще запазва промените в нея. По този начин не е необходимо да правите нито форматиране, нито някакво разделяне на дялове. Т.е. това е АБСОЛЮТНО БЕЗОПАСНО! Просто на устройството, което изберете, ще се появи един файл с името pup_save.fs и това е. За да заредите вашите настройки, при следващото стартиране от CD предварително включете и Flash паметта в компютъра. Puppy ще си я засече и от нея ще зареди именно вашата работна среда. С времето избраната големина на файла може да се окаже недостатъчна. Ако Flash паметта ви позволява, винаги може да го преразмерите. Това става от чрез стартиране на Menu-Utility-Resize personal storage file.

Този начин е хитро хрумване, но в един момент ще пожелаете да се отървете необходимостта да носите и CD и флаш памет. В случай, че имате флаш памет над 256МБ, няма какво да умувате. Инсталирайте си Puppy Linux направо на Flash паметта! Това не е нито трудно, нито по някакъв начин застрашава другите ви данни на нея. Отново няма нужда от никакво форматиране или други по-опасни процедури. Ето как става, просто и лесно:

1. Заредете диска с Puppy. Стартирайте си инсталатора от Menu-Setup-Puppy universal installer. Сред като се отвори, изберете тип устройство, на което да се извърши инсталацията. Аз съм избрал USB Flash drive, тъй като такова е устройството ми. Изборът е голям, прегледайте възможностите и потвърдете избора си.

2. След като изберете тип устройство, Puppy ще ви изведе списък с този тип устройства, налични в системата ви. Изберете желаното и потвърдете.

3. Ще трябва да изберете начин на инсталиране. Просто продължете, като натиснете първата възможност. Възможността да се инсталира като Superfloppy се налага много рядко при стари и недодялани BIOS-и.

4. Ще видите информативен диалогов прозорец, последван от такъв, в който ще трябва да укажете къде се намират файловете на Puppy. Изберете CD.

5. След като Puppy подготви файловете си, ще трябва да изберете дали да се модифицира стартиращият запис на Flash паметта ви (MBR). Това е необходимо, за да може при стартиране, системата да намери и зареди операционна система от Flash памет. Обикновено тук си е избрано правилното действие и не се налага да променяте нищо. Затова потвърдете с ОК и го направете и на следващия информативен екран.

6. След горното потвърждение, ще ви се покаже абсолютно последна информация за генералните настройки, които сте избрали от досегашните стъпки. За да потвърдите, натиснете Enter. Копирането на файловете ще започне и когато приклочи, затворете прозореца отново с Еnter.

С това цялата процедура по инсталирането приключи. Както обещах, нищо сложно, нали? Всъщност това е т.нар икономично инсталиране (frugal install). При него няма форматиране, разделяне на файлови системи, а се разчита само на няколко файла, които представляват виртуални файлови системи, т.е. в тях се съдържат всичките компоненти на Puppy. И наистина, ако разгледате Flash паметта си ще намерите няколко нови файла. Сега може да работите спокойно и при изключване на системата ще бъдете попитани дали и къде да да се запазят промените в Puppy. Изберете Flash паметта, задайте обем по ваша преценка (създаденият файл ще се използва като вашата лична папка с документи и настройки) и изчакайте няколо минути. Толкова отнема първоначалното създаване на празен файл и записването на промените в него. Другите пъти ще е много по-бързо. При следващото стартиране на Puppy вече CD не ви е необходим. Включете Flash паметта, настройте BIOS-a да я търси като първо зареждащо устройство и Puppy ще изгрее готов да ви служи.

Изкарайте си приятно в компанията на Puppy Linux!

• Puppy идва на диск с големина под 100 Мегабайта!

• В тези 100 Мегабайта е кажи-речи всичко, което ще потрябва да средностатистически потребител: архиватор, PDF четец; Интернет четец; редактори на таблици и документи (съвместими с OpenOffice и Ms Office); редактори на растерни и векторни изображения; клиент за моментална комункация с поддръжка на повечето известни мрежи (icq, msn, aol, gtalk и др.); клиент за е-поща; видео, аудио плейъри; програми за запис на аудио и диск с данни и наистина още много-много приложения.

• Puppy има чудесна хардуерна поддръжка и разполага с един куп помощници, които да ви помогнат да си настроите хардуера.

• Puppy има свръх ниски системни изисквания, позволяващи му да се стартира на системи с процесори под 500МХц и с едва 128МБ RAM (и дори по-малко); не изисква дори твърд диск тъй като може да се стартира директно от CD, а в края на сесията дава възможност да си запазите промените, като ги запише в нова сесия на CD! А ако държите да го инсталирате може да го направите дори на флаш паметта си и да имате винаги готова за действие операционна система в джоба си!

• Бързина. Puppy е действително бърз. Всичко се зарежда или светкавично в буквален смисъл на думата, или в рамките на само няколко секунди. Това се постига чрез зареждане на цялата операционна система в системната памет (RAM). Ако ли пък системата ви не разполага с достатъчно RAM, то Puppy може да използва част от диска под формата на swap дял и отново да бъде бърз, макар и по-малко.

• И да повторя още веднъж - Puppy се събира на 100МБ диск.

След толкова хвалби, вероятно ще попитате къде е уловката? Отговарям веднага - уловка няма. Или поне няма от моя гледна точка. Впрочем вие след малко ще прецените сами. Силата на Puppy идва от внимателно избрания софтуер. Избрани са програми, които имат възможно най-добро съотношение обем/функционалност/натоварване на системата. И това си личи още от пръв поглед.

При първото зареждане ще ви посрещне конзолен помощник за настройка на видео картата и монитора. Той ще ви даде възможност да изберете разделителна способност на монитора, дълбочина на цветовете и т.н. Ще имате възможност да изпробвате избраните от вас настройки и ако не се зареди графичен интрефейс, ще минете втори път през настройките. Тук Puppy се справя повече от задоволително и не би трябвало да имате проблеми. Ако всичко мине ОК, ще видите работен плот като този:

Приятно избрани икони, тапет с малко помощна информация на него и стартово меню с Windows 98/2000 вид. Нищо изключително и същевременно приятно. За мениджър на прозорците тук по подразбиране е избрана средата JWM. Тя е изключително лека и бърза, предлага графичен метод за настройка на основните си компоненти. Естествено, има леко спартански вид, но това е характерно за Puppy като цяло. Да не говорим, че може да бъде променен до неузнаваемост. Сега е време да поразцъкате иконите и да останете възхитени от скоростта на зареждане на ВСИЧКО. Светкавично е слаба дума.

Подборът на приложения е направен много удачно и едва ли ще ви липсва нещо.

Програмите в менюто са обособени в различни категории според предназначението си -Fun, Document, Graphic, Setup и др. Във всяка една категория ще откриете достатъчно програми и дори в един момент ще ви се сторят повече от необходимото. Поразходете се и разгледайте на спокойствие.

• Настройки на хардуера
  

След като разгледате какво има, вероятно ще пожелаете да настроите устройствата в системата си - да си пуснете мрежа, да конфигурирате мишка и клавиатура и др. Puppy има специални помощници за това и те са събрани в менюто Menu-Setup-Wizard Wizard.

Може да пуснете всеки един от тези помощници поотделно от същото меню. Те са обяснени добре и при внимателно четене на указанията им, не би трябвало да имате проблем с каквото и да било. Все пак ще се спра на два от тях.

1. Настройка на клавиатурната подредба. За целта избирате Change mouse and keyboard... и се отваря този прозорец:

От него избирате Advanced Xorg keyboard configuration…

Добавянето на нова клавиатурна подредба става чрез натискането на Layouts. Следт това просто се избира желаната клавиатурна подредба и се потвърждава избора.

Остава настройката на клавишната комбинация, с която се сменят подредбите. За целта от основния прозорец за настройка се избира страницата Options.

Комбинациите се задават от Group Shift/Lock behavior. Аз съм избрал познатата от Windows клавишна комбинация Alt+Shift.

След като потвърдите, не забравяйте в основния прозорец за настройка на клавиаурата да натиснете Yes за да влязат промените в сила. Ако не го направите, те ще бъдат отразени едва при следващото стартиране на Puppy.

2. Разпознаване и настройка на мрежовите карти. Този помощник се извиква чрез натискане на бутона Connect to Internet by network interface

В прозореца, който се отваря Puppy показва засечените мрежови карти. Чрез натискане на бутона с името на съответното устройство (в примера с име eth0), се извикват настройките му.

Първото, което трябва да направите е да проверите дали устройството е активно. Това става натискане на бутона Test (Test eth0 в примера). Ако тестът мине успешно, ви остава да изберете дали мрежовата карта да получава адреса си автоматично (ако имате активен DHCP сървър) или при нужда ръчно. С това настройките на мрежата приключват вече може спокойно да се ровите. Има подобен помощник и за онези от вас, които разполагат с аналогов модем (Има ли все още такива?).

• Настройки на Работната среда

1. Достъп до файловите системи.

От менюто Menu-Filesystem стартирате Pmount mount/unmount drives. Също така може да се стартира и от Работната площ чрез еднократно натискане на иконката с изображение с флаш памет. Независимо от начина, ще ви посреще прозорец с прост интерфейс, от който може с едно щракване на мишката върху устройствата, да активирате или деактивирате всички намерени твърди дискове, флаш памети, CD/DVD устройства и т.н.

2. Промяна на Работната площ.

По отношение на модифициране на Работната площ Puppy много наподобява Antix, за която операционна система вече писах. И тук Работната площ се изобразява с помощта на Rox-Pinboard. Впрочем, Rox се използа и за файлов мениджър (отново по подобие на Antix). За да добавите нови икони, от файловия мениджър отворете папката /usr/bin/. Там се съдържат инсталираните програми. За да добавите gnumeric напр., намерете файла gnumeric и със среден бутон на мишката го завлачете на Работния плот. За да смените иконата, цъкнете с десен бутон на мишката върху иконата и изберете File gnumeric - Set icon… Ще ви се отвори нов прозорец, в който трябва да завлачите избрана от вас икона от файловия мениджър и готово. Иконите на отделните програми се намират в папката /usr/share/pixmaps, а вие може да си изберете и други по ваш избор.

Ако пък желаете някои програми да се стартират автоматично, отворете от файловия браузър домашната си папка. В нея натиснете Ctrl+H, за да се покажат скритите файлове (тези които започват с “.”). Намерете .jwmrc, щракнете с десен бутон на мишката върху него и от показалото се меню изберете File ‘.jwmrc’ - Open As Text. В този файл се съдържа описанието на цялото меню, плюс настройки на цветовете му, лентата със задачите, а също така списък с автоматично стартиращите се програми. Разгледайте файла добре и намерете тези редове, на който пише:

<StartupCommand>

</StartupCommand>

Направете един ред между тях и напишете командата, с която се стартира избраната програма. Аз например съм си настроил автоматично да се стартира glipper-мениджър на системния буфер. При мен командата изглежда така:

<StartupCommand>

glipper

</StartupCommand>

Допълнение: Може да видите коя програма с каква команда се стартира, като прегледате описанието на менюто в .jwmrc.

Вярвам, че вече е ясно. А относно менюто с програмите - организацията му е лесна за разгадаване и настройка. Допълнителна програма за настройка на JWM има в менюто Menu-Desktop-JWM configuration.

Ако ли пък JWM не ви харесва, препоръчвам ви да видите това допълнение към Puppy. Но имайте предвид, че цената на тези визуални благини e още 70МБ отгоре… То ще осигури като работна среда IceWM, а тя може да изглежда наистина красиво. Допълнението може да изтеглите от тук.

За това как да го инсталирате, вижте по-долу.

А може и направо да си изтеглите силно модифицирана и разкрасена версия на Puppy с много допълнителен софтуер от тук.

Ако пък сте експериментатори по природа, тук може да прочетете как да си пуснете дори 3D Работна среда.

• Управление на софтуера

Puppy пристига с вграден в него мениджър на пакети. Той може да се стартира от Menu-Setup-Puppy package manager.

Посреща ви прозорец, в който старателно е обяснено от къде и как може да инсталирате софтуер. Още тук ви се дава подсказка, че има и друг (неофициален) инсталатор, чрез който може да инсталират още много различни програми. Но засега да продължим с официалния.

На този екран се обяснява, че може да инталирате и ръчно свалени пакети. Ако не желаете това, натиснете бутона, ограден в червено за да продължите.

Интерфесът е пределно прост. Ако искате да добавите пакет, избирате го и натискате Add. Премахването е аналогично-избирате пакет, но този път от дясната страна и натискате Remove. Допълнителни неофициални пакети могат да се изтеглят от форумите на Puppy. За да инсталирате свален пакет,щракнете на него и той автоматично ще започне инсталацията си.

А информация за това как да разширите в значителна степен софтуерния каталог на Puppy, чрез инсталиране на неофициален мениджър на пакети, има в тази тема от форумите на Puppy.

Мисля с това да приключа тази проточила се вече статия за Puppy Linux. дайте му шанс и няма да съжалявате. Имайте предвид, че въпреки по-семпия си вид, Puppy определено не е алтернатива само за стари компютри. Представете си го на ултра-компактен лаптоп, инсталиран на CF карта, без твърд диск, който да смуче заряда на батериите…

В следваща статия ще преведа решилите се да опитат Puppy през процедурата на инсталиране.

За малко за забравя - последната версия на Puppy може да изтеглите от тук.

DNS представлява разпределена база от данни, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имена на домейни (domain names) в IP-адреси (напр. 216.109.127.60). По този начин не се налага помненето на определена поредица от числа.”

Източник: Wikipedia

От качеството на предлаганите DNS услуги в голяма степен зависи усещането ви за бързо зареждане. Не на последно място, DNS сървърите може да осигурят допълнително ниво на защита.

В тази връзка ще ви представя една напълно безплатна услуга, за активирането на която няма да е необходимо да инсталирате абсолютно нищо! Нито да се регистрирате (макар, че можете, ако искате допълнителен контрол). Единственото, което трябва да направите е да промените в настройките на системата си (или на маршрутизатора, ако имате такъв) IP адресите на DNS сървърите. Става дума за услугата OpenDNS. С нейна помощ вие получавате:

• Надежден DNS сървър;
• Защита от Phishing атаки;
• Интелигентно разпознаване на сгрешени имена на сайтове;
• Възможност за забрана на достъпа до определени сайтове (след безплатна регистрация);
• Възможност за предоставяне на детайлна статистика за Уеб трафика ви (след безплатна регистрация).

За да се възползвате от OpenDNS трябва просто да смените DNS сървърите си с:

208.67.222.222
208.67.220.220

Как да го направите в Windows или в маршрутизатор може да видите тук. В Убунту си отворете от главното меню Система-Администрация на системата-Мрежа. Идете на преградката Система от имена и чрез бутона Добавяне напишете горните адреси.

Ако след рестартиране, забележите, че адресите тук са се загубили, отворете си един Терминал и в него напишете следното:

sudo cp /etc/resolv.conf /etc/resolv.conf.auto

sudo gedit /etc/dhcp3/dhclient.conf

Горната команда ще отвори за редактиране файла с DHCP настройките. В него добавете този ред:

prepend domain-name-servers 208.67.222.222,208.67.220.220;

Запазете промените и затворете. Все още в Терминала изпълнете командата за рестартиране на мрежата:

sudo ifdown eth0 && sudo ifup eth0

Тук eth0 е името на мрежовата карта. При вас е възможно името да е друго.

Не очаквайте чудеса от OpenDNS. Услугата няма да ви направи бавната връзка да е като 8 Мегабита , но ще ви освободи от излишно забавяне и ще добави по-голяма сигурност. Опитайте и вярвам, че ще почувствате разликата.

• достъп чрез браузър - поддържат се всички съвременни браузъри, без необходимост от инсталиране на допълнителен софтуер.

• пълен контрол над отдалечения компютър, като екранът му не се заключва при свързване, т.е. този, който може би е седнал пред него, може да вижда какво правите. Това е идеално ако трябва да покажете на приятел/роднина/колега как да направи нещо (опцията може да бъде изключена ако е необходимо). За сравнение - вграденият в Windows Remote Desktop изключва локалния потребител ако се свърже външен такъв.

• поддържане на много едновременно свързани външни потребители

• възможност за чат между локалния потребител и този който е свързан отдалечено (за да може да му кажете “остави за малко мишката!” )

• високо ниво на сигурност - връзката се криптира със 128 или 256 битов шифър.

• без необходимост от допълнителни настройки на Firewall, рутер или прокси - цялата комуникация се извършва през портовете, които се използват за HTTP.

• не се изискват администраторски права на отдалечения компютър

За да започнете да използвате LogMeIn Free, първо трябва да си създадете безплатен акаунт на сайта му. Ето на този адрес - https://logmein.com/products/free/register.asp

Регистрацията е проста - изисква се да въведете само e-mail адрес и парола и да натиснете бутона “Create Account”. След това е нужно да активирате акаунта си. За целта, би трябвало на електронната ви поща да сте получили писмо от LogMeIn, в което да пише нещо от сорта на:

“To continue using your LogMeIn account, you will need to activate your account and confirm your email address by simply clicking here:
https://secure.logmein.com/a?02XGF-M8H8872659″

Цъкнете върху посочената (в писмото, не тук!) връзка, и акаунтът ви ще бъде активира, и автоматично ще влезнете в него. Натиснете бутона “Save Account Settings”.

Сега остава да свалите LogMeIn Free и да го инсталирате на компютъра който ще управлявате отдалечено. За целта отворете https://secure.logmein.com/products/free/ и натиснете “Download Now”. В зависимост от това дали имате инсталиран Java Runtime на компютъра си, инсталацията ще се свали автоматично и ще започне, или ще ви се отвори стандартния за браузъра ви диалогов прозорец за сваляне. Във втория случай, просто свалете файла и го стартирайте.Просто следвайте инструкциите, като в прозорецът в който трябва да напишете Description, въведете кратко описание на компютъра който добавяте. (В моя случай съм написал “Just a test”)

След прикючване на инсталацията, би трябвало на https://secure.logmein.com/computers.asp в списъка да се е появил компютърът ви. За да “влезете” от друг компютър в него, просто цъкнете върху името му. Ще ви посрещне диалог в който трябва да въведете потребителското име с което влизате в компютъра, и паролата му (ако има такава). След въвеждането им, натиснете “Login”. Така ще влезнете в контролния панел на LogMeIn. Сега, за да управлявате отдалечения компютър, натиснете “Remote Control”. И готово! Имате отдалечен достъп.

Действията, които ви описах тук, могат да бъдат извършени и по различен начин, но в общи линии, за да контролирате отдалечено компютър, трябва:

1. да се регистрирате еднократно (да си създадете акаунт)
2. да влезете в акаунта си от компютъра който искате да контролирате
3. да свалите инсталацията на LogMeIn Free
4. да я инсталирате

Приятно “контролиране”

Но, нека ви покажа как изглежда, за да добиете по-ясна представа:

Както виждате, откъм икони всичко е променено. В комбинация с Clear Looks темата за XP (която променя облика на самите прозорци), ще можете дори още повече да се доближите до външният вид Ubuntu/Linux.

При инсталирането на темата, имате избор да инсталирате и няколко други теми, все от Линукс - Tangerie (от Ubuntu 7.10), Industrial и Gnome Icon Theme 2. Tangerine също е хубава - за база тя използва Tango, само че е по-кафяво-оранжева, в стил Убунту. Industrial не я помня точно каква беше… :), а Gnome Icon Theme 2 е стандартната тема на Гном.
Опциите които инсталатора ви предлага по подразбиране са си напълно подходящи, и не е нужно да ги променяте, освен ако нямате някакви специфични изисквания:

Опцията “Automatically Reload on Boot” поставя една малка програмка която се пуска всеки път заедно с windows, и проверява дали случайно някои от иконките не са се върнали към тези по подразбиране - това се случва ако се инсталира някое обновление за windows или нещо от сорта. Препоръчвам опцията да е пусната. Въпреки че темата пипа доста системни файлове, досега не съм имал никакви проблеми свързани с нея. Няма причина за възникване на проблеми, тъй като се променят само иконките в ресурсите на тези файлове.

И накрая - връзка от която можете да изтеглите темата.

Инсталацията е проста:

След като свалите програмата от тук, стартирайте я и следвайте инструкциите за инсталиране.

На екрана по-горе, чрез слагане на отметката, правите възможно да се съхраняват файлове по-големи от 4ГБ. Следващата стъпка е по-важна, тъй като на нея ще зададете кое устройство как да се разпознава от Windows.

В зелен цвят се показват намерените Линукс устройства. Чрез падащо меню може да изберете съответната (неизползвана) буква, под която устройството ще се появява в My Computer. След като определите буквите на устройствата, продължете с Next, докато завърши инсталацията.

С това програмата е готова за действие. За да проверите, отворете си Windows Explorer и вижте какво показва.

Приятна работа!

Забележка: Имайте предвид, че програмата не е подходяща за публични компютри. Това произтича от факта, че ви се осигурява пълен достъп до Линукс дяловете и това напр. би позволило да се изтрият важни файлове или да се намирят важни пароли. Имайте една на ум по този въпрос…

За други особености и известни проблеми може да видите на:

http://www.fs-driver.org/faq.html - често задвани въпроси

и

http://www.fs-driver.org/troubleshoot.html - известни проблеми

Наскоро попаднах на едно решение на тези проблеми - малък стартиращ се диск (3.35МБ), с инсталиран върху него GRUB, но с много, много опции и възможности. Например - откриване и стартиране на инсталирани операционни системи (не само Линукс-и), възстановяване на различни стартови сектори (Boot Sector) - winnt, win98 и т.н.
Можете да “изпечете” ISO изображението върху малък диск тип “визитка”, или да го сложите върху USB памет.

Ще се спра върху инсталирането върху USB памет, тъй като то е малко по-особено. Ако искате върху CD-ROM - просто, както вече казах, изпечете изображението върху диска. И така…
За да инсталирате SGD (Super Grub Disk) върху USB памет, е нужно:

1. Да сте под Линукс.

2. Да свалите ISO файла от тук. Свалете го в домашната си директория и пуснете Терминал. В него напишете

bunzip sgd_0.9598.iso.bz2

Това ще го разархивира.

3. Монтирайте ISO файла като LOOP файлова система:

mkdir /tmp/loop
sudo mount -o loop ~/sgd_0.9598.iso /tmp/loop/

4. Копирайте съдържанието му върху USB паметта:
sudo cp -a /tmp/loop/* /media/sda1/

Имайте предвид, че /media/sda1 трябва да бъде заменено с местоположението на USB паметта върху която инсталирате.

5. Накрая, пак в терминал, напишете

sudo grub

Това ще стартира конзолата на GRUB. В нея напишете

device (hd2)
root (hd2,0)
setup (hd2)
quit

Тук hd2 е флаш паметта ви, но във вашият случай може и да не е hd2. За целта, когато напишете device (hd натиснете TAB. Ще ви се изпишат възможните устройства - hd0, hd1, hd2… В най-общия случай, последното устройство ще е флашката ви. За яснота е препоръчително докато вършите описаните тук операции, да няма свързана друга преносима памет, защото това може да доведе до объркване…

И така, ако сте изпълнили всичко описано до тук, би трябвало да сте готови. За да стартирате компютъра от флаш памет, трябва от BIOS-а да изберете настройка да се стартира от USB-HDD.

Всички опции на SGD са добре обяснени (на английски). Имайте предвид че работата с GRUB МОЖЕ да доведе до загуба на данни ако не сте наясно какво правите. Четете внимателно обясненията на опциите които избирате, и след това винете само себе си, ако нещо не е както трябва. В 99% от случаите вината за неправилната работа на дадена програма носи задклавиатурното устройство, т.е. ВИЕ.

1. Натиснете Alt+F2 и в прозореца, който ще се отвори, напишете следната команда: update-manager -c -d.

2. След като се отвори Диспечерът на актуализации, натиснете бутона Проверка, за да се опреснят софтуерните източници. В резултат на това, би трябвало да се появи съобщение за налична нова дистрибуция. Натиснете бутона Надграждане.

3. Ще ви се даде възможност да прочетете бележките към изданието-чисто информативна стъпка. Хвърлете им един поглед и натиснете Upgrade.

4. С натискането на Upgrade започва същинската подготовка за инсталация. По това време всякакви допълнително вкарани от вас източници на софтуер, ще бъдат временно забранени. Не се тревожете, след надграждането ще може бързо да ги включите отново.

5. Ако между текущата и новата версия има програми, които вече отпадат като част от Убунту, ще бъдете уведомени кои са те. Тук също няма повод за тревога. Обикновено на мястото на отпадналите идват нови, по правило по-добри.

6. След като подготовката приключи, ще видите информация какво предстои да бъде направено и приблизително колко време ще отнеме. За да продължите, натиснете Стартиране на надграждането.

Сега вече трябва да се въоръжите с търпение, тъй като на практика ще трябва да свалите от Мрежата един цял нов диск. Дано имате бърза (и неограничена) връзка… Когато изтеглянето на пакетите приключи, вече ще трябва да вземете по-дейно участие в надграждането, тъй като периодично ще трябва да потвърдите въпроси за една или друга програма. Нищо сложно впрочем, обикновено въпросите и възможностите за избор от ваша страна са ясни. Когато надграждането приключи напълно, ще бъдете подканени да рестартирате системата. Направете го и се радвайте на новите удобства в Убунту!

Важно пояснение: Преди да се захванете с надграждане е желателно основните метапакети на Убунту да са непокътнати - Ubuntu-desktop, Ubuntu-minimal и т.н. В противен случай могат да възникнат усложнения - счупени пакети, липсващи зависимости и др., които да ви помрачат радостта. И се надявам, че не сте се възползвали от услугите на Automatix (споко, ако се чудите какво е това, значи не сте застрашени )…

Ако пък не разполагате с бърза (и неограничена) връзка, или изобщо нямате такава, то тогава за вас са налице и други начини за надграждане. Повече за тях може да прочетете на: https://help.ubuntu.com/community/GutsyUpgrades