Линукс за човешки същества

Вдъхновен от мотото на Убунту (Ubuntu), този сайт се стреми да дава полезни съвети, напътствия и впечатления, свързани с използването на свободен софутер в ежедневието…

септември 11th, 2007

AutoIt - windows програмиране за всеки

Предполагам че повечето от вас, не са и чували за нещото, наречено AutoIt. И аз не бях чувал. До преди десетина месеца, когато случайно попаднах на малък скрипт писан на него, и воден от чисто любопитство потърсих в wikipedia повече информация. И така намерих официалният му сайт и се започна…
Скоро открих че с помощта на AutoIt е много лесно да се създават всякакви помощни програмки и инструменти за Windows - като се започне от прости инструменти за автоматизация на повтарящи се действия (например: автоматично пускане на дадена програма и цъкване върху определен бутон и т.н.), мине се през графични frontend приложения (например viDrop - програмката за която писах в една предишна статия), и се стигне до математически приложения (например: генериране на фрактали…).
Пишейки скриптове под AutoIt вие си спестявате буквално хиляди редове код на ниско ниво, като концентрирате усилията си изцяло върху самата функционалност на кода който пишете. Естествено, има и ограничения на това какво можете да направите с него, но на практика, с малко повече въображение и усилия може да постигнете доста.

Ето вездесъщият “Hello world!”, написан на AutoIt:

MsgBox(0, “SKSS Example”, “Hello World!”)

Ето един типичен фрагмент код:

Func _StringBetween($string, $begin, $end)
Local $_begin, $_end
$_begin = StringSplit($string, $begin, 1)
If Not @error Then
$_end = StringSplit($_begin[2], $end, 1)
If Not @error Then
Return ($_end[1])
EndIf
EndIf
EndFunc

Като синтаксис, езикът е много близък до VisualBasic, но НЕ Е VisualBasic.
С AutoIt ще можете не само да създавате и изпълнявате скриптове, но и да ги компилирате в един изпълним .exe файл, чиито размер не надвишава няколкостотин килобайта.

AutoIt не е с GPL лиценз, но е безплатен и с отворен код. Може да работи на всички версии на Windows от 95 насам.
В инсталационният архив е включено всичко което ви е необходимо за да започнете да пишете програмки. Включително и прекрасен помощен файл, с хубави примери за всяка една функция.
Форумът на сайта също е супер - там може да влезете в контакт с доста хора, и е пълно с всякакви примери и програмки писани на AutoIt. Включително и доста писани от мен самия - и там съм с потребител lokster.

За Линукс потребителите ще кажа, че НЯМА AutoIt за Линукс, а няма и да има. Най-вече поради факта че голяма част от нещата които правите под windows с негова помощ, под Линукс биха били сериозна дупка в сигурността (например: един процес да пише в паметта на друг, да манипулира чужди прозорци и т.н.). А пък и ако ще програмирате под Линукс, има много по-удачни решения - Python, Perl и т.н…

И идва най-добрата новина: приложенията писани с AutoIt МОГАТ да бъдат разпространявани с GPL лиценз.
На кратко - ако се занимавате с windows програмиране, ви препоръчвам да дадете шанс на AutoIt. Ще останете изненадани колко бързо се свиква с него, и колко бързо може да направите точно това което искате.

Приятно програмиране :)

септември 10th, 2007

Създаване на шаблони на често използвани документи

Едно малко улеснение, което файловият мениджър на Убунту може да предложи, е възможността да се направят празни шаблони на често използвани документи. Това е много подобно на менюто New в Windows, с тази разлика, че съдържанието му е много по-лесно за управление. Ето за какво иде реч. Да речем, че всеки ден пишете дневен отчет с един и същи вид, присъствена форма, скрипт, програмен код, html код и т.н. Ще е досадно постоянно да се занимавате да форматирате по подходящ начин празен документ или пък да отваряте стара версия и да я записвате под ново име. Много по-елегантно е, ако просто разполагате с готов празен шаблон, удобно нагоден според специфичните ви нужди.

За да постигнете това трябва просто да изпълните няколко прости стъпки. Първо си отворете си домашната папка (/home/Вашето-Име) и в нея създайте нова папка с име Templates. Сега остава просто да я изпълните със съдържание. Да речем че искате винаги на едно цъкване разстояние да ви е празен текстови файл във формат *.rtf. Нищо сложно - стартирайте си OpenOffice Writer от Програми-Офис-OpenOffice.org Word Processor. Ако имате желание, форматирайте си по подходящ начин файла и го запазете в папката Templates под примерното име New Rich Text Format file, като не забравите да укажете от OO Writer видът на файла да е *.rtf. След тази стъпка вашият шаблон е готов! За да проверите, цъкнете с десен бутон на мишката напр. на Работния плот (Desktop-а) и от изскочилото меню посочете на Създаване на Документ. В този момент вече би трябвало да виждате наличните шаблони. Може да създадете и още шаблони - за файлове на Word, Excel, за по-специализирани нужди като програмиране и т.н.

Добра колекция от предварително настроени шаблони, с акцент върху програмирането и писането на код въобще, може да се свали от този адрес. Щракнете на връзката download и след като изтелянето приключи, разархивирайте съдържанието на файла в папката Templates. Чувствайте се свободни да добавяте или премахвате шаблони.

септември 9th, 2007

kbe Dictionary - двупосочен Българо-Английски речник

Много често за бърза справка се налага да имаме под ръка някакъв приличен БГ/EN речник. Използващите Windows най-често прибягват до SA Dictionary. Този речник няма версия за Линукс, макар да може да се инсталира и използва чрез програмата WINE. Това обаче не винаги е толкова удобно, още повече, че има своя Линукс алтернатива в лицето на kbe Dictionary.

Забележка: kbe Dictionary вече не съществува като развиващ се проект, а се е слял с проекта БГ Офис. От страницата на проекта има указания как ръчно да се инсталира последната версия. Тъй като считам, че и наличната в Убунту версия, върши добра работа и с цел простота на инсталиране, оставям на по-любопитните от вас да се занимават с ръчното инсталиране на новата версия.

Инсталирането и настройката на kbe Dictionary протича в няколко стъпки:

1. Стартира се Synaptic и от него се избира за инсталация пакета kbedic. Ако в този момент Synaptic ви уведоми за зависмости, които трябва също да се инсталират - съгласете се и продължете с инсталацията. По време на инсталацията ще бъдете запитани дали да бъдат изтеглени речниците. Просто сложете отметка на единственото възможно място и продължете.

2. След приключване на инсталацията, kbe Dictionary го няма в нито едно меню. За да се появи ще трябва да си го добавите ръчно. За целта се стартира Редактора на менюта от Система-Настройки-Main menu.

3. Избирате си категория, в която да поставите речника (Офис напр.) и натискате бутона нов елемент.

Името е по ваше усмотрение, командата е kbedic, а коментар не е задължителен. За да има новото попълнение в менюто икона, натиснете бутона Без икона и намерете тази на kbedic или избрана от вас.

С това програмата е готова за използване и вече може да я стартирате.  Интерфейсът е подобен на SA Dictionary - прост двупанелен, с поле за въвеждане.

След първото стартиране веднага ще забележите, че външният вид речника някак си не се вписва в общата тема на Убунту. Това е така тъй като поначало програмата не е разработена за работната среда Gnome, която се използва в Убунту. Това може се оправи донякъде, като от речника се отвори менюто Настройки-Конфигуриране на речника.

От падащото меню Външен вид може да се избере темата Plastik, която донякде съвпада с тази на Убунту.

Comment posted by svetli
at 9/10/2007 12:53:21 AM

goltak, благодаря за допълнението! Важно е да се знае, че новата версия работи добре и се вписва във вида на Убунту. Аз напр. не бях я опитвал с Убунту и тази информация ми е добре дошла. )

Comment posted by goltak
at 9/9/2007 2:27:49 PM

Ааа, и да добавя, после също трябва да си направите стартер, както е указал skss, но в полето Команда трябва да напишете gbgoffice - все пак нали това сте инсталирали, евентуално ;) , а в командите дето съм ги дал, на мястото на юзър сложете вашия такъв. )

Comment posted by goltak
at 9/9/2007 2:24:03 PM

Ами аз посредством тези команди си инсталирах gbgoffice и честно да ви кажа съм много доволен. ) И вида му чудесно се вписва в общата картинка и върши отлична работа, пък и набора от речниците и последния наличен към момента. )

wget http://internap.dl.sourceforge.net/sourceforge/bgoffice/full-pack.tar.bz2

wget http://openfmi.net/frs/download.php/341/gbgoffice-1.4.tar.gz

sudo apt-get install g++ libgtkmm-2.4-dev libsigc++-2.0-dev

tar xfz gbgoffice-1.4.tar.gz

cd /home/юзър/gbgoffice-1.4/

./configure

make

sudo make install

tar -xjvf full-pack.tar.bz2

cd /home/юзър/full-pack/

sudo make install

Поствам го тук, не за да се правя на спец, щото съм доста начинаещ, ама относно речника попрочетох тук там какви указания са дали хората и то взе, че се получи, та ако и някой друг иска да си качи gbgoffice - нека се възползва! )

септември 5th, 2007

Продуктовата активация на Windows - силен стимул за преминаване към Линукс

Ето, че някои от най-лошите опасения на ИТ специалисти се сбъднаха. Преди има-няма 2 седмици сървърът на Microsft, отговарящ за проверяване валидността на Windows, отказа за около 19 часа. Резултатът от това - хиляди потребители от цял свят озовали се в ситуация, в която притежават легално копие на Windows, а са третирани като крадци. В този период копията на Vista, които са направили опит за активация или осъвременяване са преминавали в ограничен нелицензиран режим, при който функционалността е почти нулева, като дори достъпа до лични файлове забранен. При Windows XP маркираните като невалидни машини, са изпадали в невъзможност за инсталиране на последни кръпки и допълнения от Microsoft Update. Без много пояснения Microsoft успя да пусне сървъра отново, но фактът си остана - цели 19 часа той не работеше и даваше грешна информация. За щастие това се случи през уикенда, защото ако беше през работната седмица, вероятно щетите щяха да се много по-големи за бизнеса. Само си представете един сървър под управлението на Windows се засича като невалиден и е възпрепятсван да се осъвремени с последните кръпки… Като системен администратор буквално ми се изправя косата от такъв сценарий. Лошото е, че съгласно лицензионното споразумение на Microsoft, те могат да ти възстановят само преки щети и то до сумата за придобиване на софтуера. Което значи, че ако имате мрежа, заразила се с вируси или други гадини в следствие на неактуализиран сървър, се оправяте сами. Тревожното е, че Microsoft няма как да гарантира, че подобни фалове няма да стават и в бъдеще. Защото откъдето и да го погледнем, сървър, който отговаря за активацията и легализацията на доминиращата в света операционна система, си е потенциално обект на силно желание за кибер-атаки. Такава случка би трябвало да ви стимулира поне да се замислите, дали не е време да хвърлите едно око на Линукс. В личен план аз отдавна съм избрал и не съжалявам…

Допълнение: Може би онези от вас, които имат легален Windows и са домашни потребители смятат, че не са застрашени.  Помислете отново. Ако ви се намира лицензионното споразумение на Windows XP, проверете колко периферни устройства имате право да включите, преди да се наложи да потвърждавате отново валидността. Отговор - 10! А сега сметнете колко флашки, мр3 плейъри, фотоапарати, принтери и т.н. имате. И си спомнете, че за всеки USB порт Windows си инсталира отделно драйвери. Ако не ви се вярва - просто хванете 2-3 устройства и ги включвайте последователно към всеки USB порт, като инсталирате драйвери. Резултата ще ви изненада…

септември 4th, 2007

Свързване към Novell мрежа от Ubuntu

От известно време се чудех как да се свържа към Novell мрежа от Убунту и най-накрая стигнах до лесно и просто решение.

Под “да се свържа към Novell мрежа” имам предвид, да мога да отварям директории които са споделени в Novell мрежата и са видими за потребителя ми в нея.

Решението се оказа съвсем просто. За да проработи са нужни няколко неща:

- името на Novell сървъра

- потребителското име с което влизате в мрежата

- паролата за това име

- root парола (администраторската парола, която ползвате в Убунту)

- празна директория в която да се монтират мрежовите директории

Първо от мениджъра на пакети Synaptic (Система-Администрация на системата-Мениджър на пакети(Synaptic)) си инсталирайте пакета ncpfs, или в терминал (Програми-Помощни програми-Терминал) напишете

sudo apt-get install ncpfs

След това си създайте една директория, примерно /media/novell
От терминал я създавате така:

sudo mkdir /media/novell

И накрая, пак в терминал, напишете

sudo ncpmount -S SERVER -U USER -P PASSWORD /media/novell

Където SERVER е името на сървъра, USER - потребителя, PASSWORD - паролата за този потребител, а /media/novell е директорията която преди това създадохте.

септември 4th, 2007

Създаване на копие на софтуерните пакети с APTonCD

В процеса на работа с Убунту неминуемо се налага да си инсталирате допълнително определен набор от програми, които са съобразени със специфичните ви нужди. След време ако по някаква причина ви се наложи нова инсталация на вашата машина или на приятел, може да се окаже трудно да си спомните точно кои програми сте инсталирали и ако са извън списъка на Synaptic - откъде са изтеглени. А ако не разполагате и с активна интернет връзка, случаят се усложнява допълнително. За да избегнете тези проблеми и да си помогнете в такива ситуации, може да се възползвате от програмата APTonCD. Тя прави пълно копие на всички налични инсталационни пакети на компютъра ви и ги записва на диск (CD/DVD). По този начин си осигурявате един вид резервно копие на пакетите и дори при преинсталация на Убунту, няма да се налага повторно да теглите всичко от Интернет. APTonCD я има в базата на Synaptic и след инсталация може да се стартира от Система-Администрация на системата-APTonCD.

APTonCD1

При стартиране ви посреща прозорец с три подпрозореца, в първият от които има кратко указание какво може да извършвате с програмата. Другите два подпрозореца са съответно за създаване и за възстановяване на диск със софтуерни пакети. Сега ще разгледаме създаването.

APTonCD2

При отваряне на подпрозореца Create Installation Disk ще забележите известно забавяне, през което програмата ще намери всички свалени пакети и ще ви ги изброи във вид на списък. По подразбиране APTonCD чете директорията /var/cache/apt/archives/, в която се свалят всички избрани за инсталиране пакети. Въпреки това програмата дава възможност да се добавят потребителски пакети поотделно или от друга директория. За целта трябва да се избере бутона Add в долната дясна част на прозореца. Пакетите, които ще се запишат на диск се избират с просто поставяне на отметка пред тях. Добре е от менюто Edit да се избере настройката Auto-select dependencies. С нейна помощ APTonCD ще се погрижи ако някаква програма има зависимост от допълнителни пакети, да ги маркира и тях. Следваща стъпка е избор на медията - CD или DVD.

APTonCD3

Тук може да се определи какъв носител да се използва и място на запис на ISO изображението, което програмата създава. Допълнително може да се избере и създаването на мета-пакет. По-късно неговото инсталиране ще предизвика избиране за инсталация на съдържанието на диска. След натискане на бутона Използване, просто трябва да се изчака докато създаването на ISO файла приключи. Това може да отнеме известно време в зависимост от големината на избраните пакети.

APTonCD4

След като тези операции приключат APTonCD предлага запис на ISO изображението на физически носител.

APTonCD5

С това използването на програмата приключва. На по-късен етап може да се използва функцията Restore files from disk. Трябва да се отбележи обаче, че с нейна помощ не се инсталира нищо, а просто съдържанието на диска се копира в директорията с изтеглени пакети /var/cache/apt/archives/. Инсталирането се извършва чрез Synaptic след като диска се добави към списъка с хранилища. Впрочем последното може и да не е необходимо да се прави ръчно, тъй като обикновено при поставяне на диска в устройството Убунту го засича и предлага добавяне към списъка със софтуерни източници на Synaptic.

септември 3rd, 2007

За притежателите на DIVA FX xx MP4 плейъри

Наскоро станах горд притежател на MP4 плейър Diva FX-62, “производство” на Дейзи Мултимедия. Ето такъв:

Основното му качество е, че може да пуска AVI файлове с XVID компресия за видеото и MP2 за звука.
Софтуерът, който идва с него, е меко казано куц - много дървен frontend за mencoder, който не стига, че разполага с абсолютно ограничени възможности, но и не може да монтира субтитри вътре в самия видео файл. А също е и тромав.
Затова реших да направя собствен софтуер за конвертиране на видео, съвместим с плейърите от тази серия, и с възможност за по-голям контрол над процеса на конвертиране, както и с възможност за монтиране на субтитри директно в AVI файла.

Ето как изглежда моят софтуер за конвертиране (който също е mencoder frontend):

Програмката е съвместима с всички плейъри от тази серия, които имат възможност за възпроизвеждане на AVI (XVID). Единствено е нужно да събразите каква е резолюцията на екранчето на плейъра ви, и да я зададете, защото иначе файла няма да може да ви тръгне.

Предварително се извинявам че интерфейсът е на Английски - в следващата версия ще има и Български превод, но засега е това.

Кратки инструкции за ползване
В “Input video” изберете видео файлът който ще конвертирате. В “Input subtitle” изберете субтитрите (ако има такива). По подразбиране, при отваряне на видео файл, програмката търси субтитрите автоматично - това са .sub, .srt или .txt файлове, носещи същото име като входния файл. Така че, ако субтитрите са именувани коректно, би трябвало да се засекат автоматично.
При отваряне на видео файл, по подразбиране за изходен файл се избира файл в същата директория като входния, носещ същото име, но с наставка _converted. За отваряне на видео файлове може да използвате drag&drop, т.е. от Windows Explorer хванете файла и го завлечете върху зеленото поле за входен файл на програмката.

Ако няма да правите настройки на компресията, а се задоволите с тези по подразбиране, просто натиснете “Run”. И чакайте…

Ако искате да конвертирате множество файлове, но с еднакви настройки, направете следното: след като сте настроили всичко, натиснете бутона “Add“, и така ще добавите файлът като задача за по-нататъшно изпълнение. След това отворете следващият файл който ще конвертирате, и пак натиснете “Add“. За да си спестите цъкане, може просто да маркирате отметката “Auto add to batch“, и така при всяко отваряне на файл той автоматично се добавя в списъка за конвертиране. След като приключите с избора на файлове, натиснете “Run batch” за да се стартира конверсията на списъка с файлове. И чакайте…

Всички настройки на програмата имат hint, така че ако се чудите за какво е дадена опция, просто задръжте мишката върху нея за да ви се покаже кратко описание.

Ако не знаете какво правите - просто се задоволете с подразбиращите се настройки - те са задоволителни, така или иначе.

Можете да изтеглите viDrop (така се казва програмата) от тук. (размер: 7.51 MB) редактирано - тази връзка вече не е актуална! Вижте тази статия за да разберете откъде да свалите актуалната версия.

Забравих да отбележа: програмката е за Windows, разпространява се под GPL3 лиценз, и е писана с AutoIt 3. Сорс кодът е включен в инсталатора.

При забелязани бъгове пишете тук (със сигурност ИМА, и чакат да ги откриете…). Ако имате препоръки/коментари - също пишете. Добре са дошли.

Приятно конвертиране! :)

септември 3rd, 2007

Ревю на Slax Линукс (част 2)

Ето, че след няколкоседмично забавяне, на бял свят се появи и втората част на статията ми за Слакс. Както казах в предишната част, тук ви предстои да се запознаете накратко с някои от останалите приложения, с които тази чудесна жива ОС разполага, както и с начин, чрез който да запазвате настройките и промените си върху твърд диск/флаш памет. Започваме с програмите:

РЕДАКТОР НА ЧИСТ ТЕКСТ & СОРС-КОД
За такъв редактор в Слакс е избран KWrite. Освен за редакция на най-прости текстови файлове, той има и функции подходящи за използването му при писане на различни видове сорс-код (програмиране) - най-важната такава е поддръжката на оцветяване на синтаксиса на голям прой пшрограмни езици. Ето как изглежда KWrite:

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА PDF ДОКУМЕНТИ
В днешно време , PDF документите са доста разпространени и често се случва да попаднете на такъв документ. За разглеждане на PDF в Слакс е избран KPDF. Той е еквивалентът на Acrobat Reader за Линукс и разполага с всичко необходимо за отваряне и разглеждане на PDF файлове. Ето снимка от KPDF:

РИСУВАНЕ
Е, какво е една операционна система, без нейния аналог на MSPaint… И Слакс, като всички останали не остава по-назад - разполага с KolourPaint. Не очаквайте чудеса от него - той е просто една елементарна програма за рисуване, която в повечето случаи не върши работа, но която може някой ден да ви спаси живота… :) Ето я:

Засега толкова с описанието на програмите. Както виждате, Слакс разполага с достатъчно разнообразен набор от програми, които създават една почти нормална работна среда. Програмите с които накратко ви запознах тук, далеч не изчерпват всичко с което Слакс разполага - останалото оставям да откриете сами. Щях да забравя - има и вездесъщият Пасианс… :D

А сега ще се спрем на някои интересни аспекти от използването на Слакс.

ИНСТАЛИРАНЕ ВЪРХУ USB ФЛАШ-ПАМЕТ
Нима не ви привлича мисълта винаги да разполагате със собствената си операционна система? Да можете да я носите в джоба си? Е, Слакс ви позволява да направите точно това. Той може безпроблемно да бъде инсталиран върху преносима памет, и след това да бъде стартиран на произволен компютър като дори настройките и документите ви ще бъдат запазени (това с настройките е само в случай че сте направили нещата които ще напиша след малко…).
1. - изпечете ISO файла на Слакс върху CD.
2. - копирайте всичко от този диск в основната директория на вашата Флаш-памет.
3. - на флаш паметта намерете директорията boot и от нея стартирайте bootinst.bat или bootinst.sh (съответно ако сте под Windows или Linux в момента). Инсталацията трябва да протече автоматично. Това всъщност не е инсталация - този скрипт единствено променя Master Boot Record-а на устройството, от което е стартиран, така че да може да стартира Слакс при следващото зареждане на системата.
4. Готови сте! Сега единственото нещо, което е необходимо да направите, за да се стартира Слакс от преносимата ви памет, е да укажете в BIOS-а да стартира от USB устройство. Аналогично е с настройката за стартиране от CD, само че вместо CDROM трябва да изберете USB-FDD или USB-HDD. Тези наименования са специфични за всеки BIOS и при вас може да са именувани различно, така че експериментирайте с различните начини за стартиране от USB устройство, докато не успеете… :)

И сега идва гвоздеят в програмата:

ЗАПАЗВАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ/НАСТРОЙКИТЕ
Естествено, не е приятно да работите върху някой файл под Слакс, да го запазите върху работния плот или в личната директория, и при следващото рестартиране да установите че го няма. Не винете Слакс за това - той е жива ОС, и трябва да се държи по точно този начин. Но не се отчайвайте - има начин да накарате Слакс да използва “виртуален” твърд диск, като по този начин разполагате с предимствата на жива операционна система, но въпреки това промените ви се запазват за по-нататъшно ползване. Това си има и големи предимства - при евентуално “скапване” на системата ви, единственото което трябва да направите за да я възстановите в оригиналното и състояние е да изтриете един файл - slaxsave.dat, който се намира в основната директория на вашата USB памет.
Но май почнах отзад напред… Нека първо да ви обясня как да накарате Слакс да запазва промените си в този файл…
Отново отворете основната директория на преносимата ви памет, и след това - директорията slax. В нея трябва да има един файл - slaxsave.zip. Отворете го. Ще видите че в него има други 4 файла, именувани save1024.zip, save512.zip и т.н… Тук е моментът да изберете какъв ще бъде размера на виртуалната файлова система която Слакс ще използва за запазване на промените. save1024.zip отговаря на 1024 MB (1GB), save512.zip - на 512MB и т.н… Изберете си един от тях и го разархивирайте в същата директория (/slax) директория. След това - разархивирайте разархивирания файл :) Така би трябвало в директорията /slax да имате файл slaxsave.dat, с големината която сте избрали. Ако флаш паметта ви не е голяма, не се безпокойте - за основните нужди е достатъчна дори и най-малката като размер виртуална файлова система - 128MB.
Готови сте! При следващото стартиране на Слакс от този носител, промените вече ще са перманентни.
Ако в един момент решите че системата ви се е “омазала” много - можете просто да стартирате слакс в чист Live режим, игнорирайки всички промени които сте правили. Това се прави, като в началното boot меню изберете опцията по подразбиране, и натиснете Tab. Така ще влезете в режим на редактиране на стартовите параметри. Намерете параметъра changes=slax/slaxsave.dat и го променете на changes=- (или направо го изтрийте). Натиснете Enter, и стартирайте системата. Така Слакс ще се стартира с опциите и настройките с които е бил по подразбиране. В такъв режим можете спокойно да изтриете файла slaxsave.dat и да го замените с нова (и чиста) негова версия. Но помнете - изтриете ли го, губите всички файлове които сте записвали във файловата система на Слакс - личната директория, работния плот и т.н. Препоръчвам ви ако ползвате Слакс за работа над някакви по-важни неща, да си ги запазвате върху флаш паметта (или на друго място), а не във виртуалната файлова система на Слакс.

Това е засега, в следващата част на статията очаквайте инструкции как да добавяте нов софтуер (модули) и как да промените Слакс изцяло (remaster). А също и как да го инсталирате в Live-HDD режим :)

Следва продължение…

септември 2nd, 2007

Споделяне на Интернет връзката с Firestarter

В наши дни все повече домакинства могат да се похвалят с повече от един комптютър. Спадащите цени на хардуера и нарастналите нужди от компютри спомагат активно за това. Често в такива случаи се налага съществуващата Интернет връзка да се сподели между поне два компютъра. За това най-правилно е да се използва рутер, който освен разпределеляне на повече от два компютъра, ще може да предложи най-малкото основни защитни функции. Макар цените на съвременните рутери(за домашно ползване) да не са непоносимо високи, те все пак си остават по-скъпо удобство. Ето защо доста често, когато трябва да се сподели връзка между само два компютъра, чисто ценово е по-изгодно просто да се добави втора мрежова карта, чрез която това да стане. В Убунту това може да стане по два начина - труден и лесен. Трудният всъщност не е толкова труден, но включва писане на команди от конзолата, което от моя гледна точка обикновено е отблъскващо за нормалните потребители. Ето защо ще разгледам този начин, при който всичко се свежда до малко цъкане с мишката. ;) Стъпките са следните:

1. Инсталира се програмата Firestarter, която е софтуерна защитна стена (firewall). Програмата я има в базата на Synaptic.

firestarter1

2. След като програмата се инсталира, може да бъде стартирана от Програми-Интернет.

firestarter2

3. При първото стартиране на Firestarter се задейства помощник, който ще ви предеведе през основните настройки на програмата.

firestarter3

4. Firestarter първоначално иска да узнае кое е мрежовото устройство, което осигурява Интернет връзката. В Линукс и в т.ч. Убунту, мрежовите карти се обозначават със съкращението eth0, eth1 и т.н. Когато се използва връзка чрез PPPoE протокол името е ppp0. Вярното устройство може да се избере от падащо меню, а допълнително могат да се задат дали при набиране на връзката чрез модем, да се стартира защитната стена и дали IP адресите се раздават автоматично.

firestarter4

5.На следващата стъпка от настройката се задава кое е мрежовото устройство, чрез което ще се извърши споделянето на Интернет връзката. Най-често това е eth1. Отново от падащо меню се избира името на устройството и се слага отметка, указваща да се извършва споделяне на връзката.

firestarter5

6. След тази стъпка се отваря финален екран на помощника, където може да избере дали защитната стена да се стартира веднага и избраните настройки да влязат в действие.

firestarter6

7. С това настройките приключват и вече разполагате с работеща споделена Интернет връзка. Остава да изберете Preferences и да активирате при затваряне Firestarter да не се гаси, а да се минимизира в системната област за известяване (systray).

firestarter7

firestarter8

Забележка: За да се стартира Firestarter автоматично при всяка ваша сесия, може да го добавите като комадна от Система-Настройки-Сесии. Визуални указания за това има в статията за Разширен системен буфер с Glipper.