Линукс за човешки същества

Наскоро станах горд притежател на MP4 плейър Diva FX-62, “производство” на Дейзи Мултимедия. Ето такъв:

Основното му качество е, че може да пуска AVI файлове с XVID компресия за видеото и MP2 за звука.
Софтуерът, който идва с него, е меко казано куц - много дървен frontend за mencoder, който не стига, че разполага с абсолютно ограничени възможности, но и не може да монтира субтитри вътре в самия видео файл. А също е и тромав.
Затова реших да направя собствен софтуер за конвертиране на видео, съвместим с плейърите от тази серия, и с възможност за по-голям контрол над процеса на конвертиране, както и с възможност за монтиране на субтитри директно в AVI файла.

Ето как изглежда моят софтуер за конвертиране (който също е mencoder frontend):

Програмката е съвместима с всички плейъри от тази серия, които имат възможност за възпроизвеждане на AVI (XVID). Единствено е нужно да събразите каква е резолюцията на екранчето на плейъра ви, и да я зададете, защото иначе файла няма да може да ви тръгне.

Предварително се извинявам че интерфейсът е на Английски - в следващата версия ще има и Български превод, но засега е това.

Кратки инструкции за ползване
В “Input video” изберете видео файлът който ще конвертирате. В “Input subtitle” изберете субтитрите (ако има такива). По подразбиране, при отваряне на видео файл, програмката търси субтитрите автоматично - това са .sub, .srt или .txt файлове, носещи същото име като входния файл. Така че, ако субтитрите са именувани коректно, би трябвало да се засекат автоматично.
При отваряне на видео файл, по подразбиране за изходен файл се избира файл в същата директория като входния, носещ същото име, но с наставка _converted. За отваряне на видео файлове може да използвате drag&drop, т.е. от Windows Explorer хванете файла и го завлечете върху зеленото поле за входен файл на програмката.

Ако няма да правите настройки на компресията, а се задоволите с тези по подразбиране, просто натиснете “Run”. И чакайте…

Ако искате да конвертирате множество файлове, но с еднакви настройки, направете следното: след като сте настроили всичко, натиснете бутона “Add“, и така ще добавите файлът като задача за по-нататъшно изпълнение. След това отворете следващият файл който ще конвертирате, и пак натиснете “Add“. За да си спестите цъкане, може просто да маркирате отметката “Auto add to batch“, и така при всяко отваряне на файл той автоматично се добавя в списъка за конвертиране. След като приключите с избора на файлове, натиснете “Run batch” за да се стартира конверсията на списъка с файлове. И чакайте…

Всички настройки на програмата имат hint, така че ако се чудите за какво е дадена опция, просто задръжте мишката върху нея за да ви се покаже кратко описание.

Ако не знаете какво правите - просто се задоволете с подразбиращите се настройки - те са задоволителни, така или иначе.

Можете да изтеглите viDrop (така се казва програмата) от тук. (размер: 7.51 MB) редактирано - тази връзка вече не е актуална! Вижте тази статия за да разберете откъде да свалите актуалната версия.

Забравих да отбележа: програмката е за Windows, разпространява се под GPL3 лиценз, и е писана с AutoIt 3. Сорс кодът е включен в инсталатора.

При забелязани бъгове пишете тук (със сигурност ИМА, и чакат да ги откриете…). Ако имате препоръки/коментари - също пишете. Добре са дошли.

Приятно конвертиране!

Ето, че след няколкоседмично забавяне, на бял свят се появи и втората част на статията ми за Слакс. Както казах в предишната част, тук ви предстои да се запознаете накратко с някои от останалите приложения, с които тази чудесна жива ОС разполага, както и с начин, чрез който да запазвате настройките и промените си върху твърд диск/флаш памет. Започваме с програмите:

РЕДАКТОР НА ЧИСТ ТЕКСТ & СОРС-КОД
За такъв редактор в Слакс е избран KWrite. Освен за редакция на най-прости текстови файлове, той има и функции подходящи за използването му при писане на различни видове сорс-код (програмиране) - най-важната такава е поддръжката на оцветяване на синтаксиса на голям прой пшрограмни езици. Ето как изглежда KWrite:

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА PDF ДОКУМЕНТИ
В днешно време , PDF документите са доста разпространени и често се случва да попаднете на такъв документ. За разглеждане на PDF в Слакс е избран KPDF. Той е еквивалентът на Acrobat Reader за Линукс и разполага с всичко необходимо за отваряне и разглеждане на PDF файлове. Ето снимка от KPDF:

РИСУВАНЕ
Е, какво е една операционна система, без нейния аналог на MSPaint… И Слакс, като всички останали не остава по-назад - разполага с KolourPaint. Не очаквайте чудеса от него - той е просто една елементарна програма за рисуване, която в повечето случаи не върши работа, но която може някой ден да ви спаси живота… Ето я:

Засега толкова с описанието на програмите. Както виждате, Слакс разполага с достатъчно разнообразен набор от програми, които създават една почти нормална работна среда. Програмите с които накратко ви запознах тук, далеч не изчерпват всичко с което Слакс разполага - останалото оставям да откриете сами. Щях да забравя - има и вездесъщият Пасианс…

А сега ще се спрем на някои интересни аспекти от използването на Слакс.

ИНСТАЛИРАНЕ ВЪРХУ USB ФЛАШ-ПАМЕТ
Нима не ви привлича мисълта винаги да разполагате със собствената си операционна система? Да можете да я носите в джоба си? Е, Слакс ви позволява да направите точно това. Той може безпроблемно да бъде инсталиран върху преносима памет, и след това да бъде стартиран на произволен компютър като дори настройките и документите ви ще бъдат запазени (това с настройките е само в случай че сте направили нещата които ще напиша след малко…).
1. - изпечете ISO файла на Слакс върху CD.
2. - копирайте всичко от този диск в основната директория на вашата Флаш-памет.
3. - на флаш паметта намерете директорията boot и от нея стартирайте bootinst.bat или bootinst.sh (съответно ако сте под Windows или Linux в момента). Инсталацията трябва да протече автоматично. Това всъщност не е инсталация - този скрипт единствено променя Master Boot Record-а на устройството, от което е стартиран, така че да може да стартира Слакс при следващото зареждане на системата.
4. Готови сте! Сега единственото нещо, което е необходимо да направите, за да се стартира Слакс от преносимата ви памет, е да укажете в BIOS-а да стартира от USB устройство. Аналогично е с настройката за стартиране от CD, само че вместо CDROM трябва да изберете USB-FDD или USB-HDD. Тези наименования са специфични за всеки BIOS и при вас може да са именувани различно, така че експериментирайте с различните начини за стартиране от USB устройство, докато не успеете…

И сега идва гвоздеят в програмата:

ЗАПАЗВАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ/НАСТРОЙКИТЕ
Естествено, не е приятно да работите върху някой файл под Слакс, да го запазите върху работния плот или в личната директория, и при следващото рестартиране да установите че го няма. Не винете Слакс за това - той е жива ОС, и трябва да се държи по точно този начин. Но не се отчайвайте - има начин да накарате Слакс да използва “виртуален” твърд диск, като по този начин разполагате с предимствата на жива операционна система, но въпреки това промените ви се запазват за по-нататъшно ползване. Това си има и големи предимства - при евентуално “скапване” на системата ви, единственото което трябва да направите за да я възстановите в оригиналното и състояние е да изтриете един файл - slaxsave.dat, който се намира в основната директория на вашата USB памет.
Но май почнах отзад напред… Нека първо да ви обясня как да накарате Слакс да запазва промените си в този файл…
Отново отворете основната директория на преносимата ви памет, и след това - директорията slax. В нея трябва да има един файл - slaxsave.zip. Отворете го. Ще видите че в него има други 4 файла, именувани save1024.zip, save512.zip и т.н… Тук е моментът да изберете какъв ще бъде размера на виртуалната файлова система която Слакс ще използва за запазване на промените. save1024.zip отговаря на 1024 MB (1GB), save512.zip - на 512MB и т.н… Изберете си един от тях и го разархивирайте в същата директория (/slax) директория. След това - разархивирайте разархивирания файл Така би трябвало в директорията /slax да имате файл slaxsave.dat, с големината която сте избрали. Ако флаш паметта ви не е голяма, не се безпокойте - за основните нужди е достатъчна дори и най-малката като размер виртуална файлова система - 128MB.
Готови сте! При следващото стартиране на Слакс от този носител, промените вече ще са перманентни.
Ако в един момент решите че системата ви се е “омазала” много - можете просто да стартирате слакс в чист Live режим, игнорирайки всички промени които сте правили. Това се прави, като в началното boot меню изберете опцията по подразбиране, и натиснете Tab. Така ще влезете в режим на редактиране на стартовите параметри. Намерете параметъра changes=slax/slaxsave.dat и го променете на changes=- (или направо го изтрийте). Натиснете Enter, и стартирайте системата. Така Слакс ще се стартира с опциите и настройките с които е бил по подразбиране. В такъв режим можете спокойно да изтриете файла slaxsave.dat и да го замените с нова (и чиста) негова версия. Но помнете - изтриете ли го, губите всички файлове които сте записвали във файловата система на Слакс - личната директория, работния плот и т.н. Препоръчвам ви ако ползвате Слакс за работа над някакви по-важни неща, да си ги запазвате върху флаш паметта (или на друго място), а не във виртуалната файлова система на Слакс.

Това е засега, в следващата част на статията очаквайте инструкции как да добавяте нов софтуер (модули) и как да промените Слакс изцяло (remaster). А също и как да го инсталирате в Live-HDD режим

Следва продължение…