Линукс за човешки същества

За мое голямо съжаление, днес установих че акаунтът ми в googlepages, където съм качил viDrop, и откъдето всички го свалят, е надвишил позволеният трафик. Изненадах се, понеже изобщо не се бях замислял че там има такова ограничение (понеже когато става въпрос за Google, все се говори за неограничени неща…).
Това доста ме разтревожи, понеже означава че много хора са сваляли програмкат, а сигурно и не малко са се опитвали да я свалят, но ги е посрещнала страница на която пише “The bandwidth or page view limit for this site has been exceeded.”. И така, днес, цяла сутрин търсих някакъв свободен хост, който да НЯМА ограничение на трафика.

Сега можете да свалите viDrop (вече успешно, надявам се!) от тук

Това всъщност е и най актуалната към момента версия - 0.51. Оправени са няколко бъга, свързани със свалането на DVD - в предишната статия бях писал че успешно сваля DVD-та, но се оказа че съм качил грешна версия на скрипта (и съм ви излъгал долно )
Внесох и една мака корекция в интерфейса - сега плъзгачите за контрол на гама/контраст/яркост/наситеност са по-широки, и така е по лесно да се задават точни стойности.

Приятно конвертиране, и се извинявам отново за неудобството…

Изненадващо дори за самият мен, за един ден (или по-точно вечер), успях да направя доста нововъведения във viDrop.
Версията вече скочи на 0.5, тъй като нововъведенията са достатъчно на брой…
Ето кратък списък:

• възможност за “рипване” на DVD (все още в процес на разработка, но работи с няколко забележки…)
• контрол над гама/контраст/яркост/наситеност на изходящото видео
• възможност за автоматично осъвременяване на програмата през интернет (изисква се активна интернет връзка, разбира се…)
• възможност за конвертиране само на определен времеви отрязък от входящия видео файл

Относно рипването на DVD - засега няма опция за избор на субтитрите и/или звуковият поток - използват се тези които са зададени по подразбиране за съответният диск. За да рипвате успешно, трябва в “Допълнителни параметри” в полето “DVD” да въведете буквата на вашето DVD устройство, последвана от двуеточие (например “F:“), и след това в “Основни параметри” във полето “Входящо видео” да напишете “dvd://” и да натиснете Enter. Трябва и да зададете правилно име на изходящият файл, защото това което viDrop слага автоматично е невалидно ако отваряте DVD. (ще сложи “dvd://_converted.avi” - перфектно ясно е, че това не е валидно име на файл…)

За възможността за осъвременяване - в “Информация” във “Версия” има бутон “Проверка за нова”. Натиснете го за да проверите за нова версия. Ако има такава, ще ви се покаже съобщение коя е тя, и дали искате да я свалите и инсталирате. При автоматичното инсталиране на по-нова версия, тази която имате бива изтривана.

Сваляне на viDrop версия 0.5 от тук (7.6МБ) редактирано - тази връзка вече не е актуална! Вижте следващата статия в тази категория за да разберете откъде да свалите актуалната версия.

Понякога някоя малка спънка може да попречи за пълен преход към Линукс. В редки случаи действително няма алтернатива на някои приложения. Или пък вие предпочитате именно Windows версията на някоя програма. В такъв случай се налага да имате едновременно две операционни системи и според нуждите ви, да рестартирате в едната или другата. Не, че е лошо решение, но вероятно сте съгласни, че е малко досадно само заради програмата Х да рестартирате компютъра. В действителност има още едно решение, което ще ви избави от нежеланото рестартиране и дори ще ви позволи да работите с Убунту и Windows (или друга ОС) едновременно! Става въпрос за т.нар. виртуални машини. Те могат да бъдат много видове според принципа си на действие. Повече по въпроса може да се прочете тук (Англ. ез.). По-долу ще стане въпрос за програма, която предлага виртуален хардуер, в рамките на който може да се инсталират операционни системи - VirtualBox. С други думи, след инсталирането на програмата, тя ще ви предложи изолирана среда вътре в самата операционна система, несъществуващ в действителност хардуер, отделен от реалния. Но нека започнем поред и вярвам, че всичко ще си дойде на мястото. Актуална версия на програмата може да се изтегли от http://www.virtualbox.org/wiki/Downloads, където има версии за Windows, Mac OSX и Линукс, в т.ч. и Убунту.

След изтеглянето на файла, щракнете два пъти с мишката върху него за да се стартира програмата за инсталиране на пакети в Убунту - Gdebi. При стартирането си, тя ще ви поиска администраторската парола, след което ще започне същинската инсталация:

1. Ще трябва да се съгласите с лиценза на VirtualBox за да продължите:

2. За да може обикновените потребители да стартират виртуални машини, те трябва да са членове на групата vboxusers. Обикновено това става автоматично по време на инсталацията, но ако по някаква причина не е така, може ръчно да добавите желаните от вас потребители към тази група от Система-Администрация на системата-Потребители и групи:

3. Идва ред на компилиране на модула на VirtualBox за ядрото. Звучи сложно, хубавото е, че става автоматично.

С това инсталацията приключва и вече може да стартирате програмата от Програми-Системни инстумени-VirtualBox. Ако по някаква причина програмата я няма в менюто, може да се стартира и от Терминала с команда VirtualBox. В резултат на това, пред вас ще се отвори за първи път интерфейса на програмата.

Сега нека създадем първата си виртуална машина и нека тя да е Windows XP:

1. При натискането на бутона New, се отваря услужлив помощник, който ще ви преведе през основните стъпки, започвайки с избор на операционна система и виртуална системна памет, която да заделите за нея:

От падащото меню може да изберете наистина голям брой операционни системи. Изберете тази, която смятате да инсталирате, за да може VirtualBox да зададе подходящи за нея настройки.

Ако коректно сте избрали точната ОС от предходната стъпка, VirtualBox ще предложи разумен размер на заделената системна памет.

2. След горните действия ще трябва да изберете виртуален диск, на който да инсталирате Windows. Ако такъв няма създаден, ще ви се наложи да го създадете:

С натискането на бутона New, ще минете през настройките за нов виртуален диск.

Имате избор между виртуален диск с фиксиран размер и с динамично растящ, според нуждите на ОС. Аз препоръчвам динамичен размер, тъй като по този начин ще спестите дисково пространство, а същевременно няма да ви тревожи свършване на свободното виртуално пространство.

По подразбиране VirtualBox избира 10GB обем. На мен ми се струва много за базова инсталация на Windows Xp и затова съм го намалил до по-скромните 5GB.

По подразбиране създадените виртуални дискове се запазват в домашната ви папка - /home/username/.VirtualBox/VDI/

С това основната подготовка за виртуален Windows XP приключва.

Сега остава да се пипнат допълнителни настройки за хардуера - CD устройство, мрежа и някои други. Настройките се отварят при натискане на бутона Settings.

Виртуалните устройства са подредени по категории и общо взето са понятно описани. Ще оставя на вас по-подробното разглеждане. Аз ще обърна внимание на тези, без които не може. Такава е настройката на виртуалното CD устройство.

Тук възможностите са две - виртуалното устройство да съвпада с реалното или да се използва *.iso изображение, което да се монтира като виртуално CD. Аз съм избрал първата възможност, тъй като разполагам с инсталационен диск на Windows XP. Също така, уверете се, че виртуалната мрежова карта е актвирана. Там има няколко настройки, но обикновено първата - NAT - ще ви свърши работа в повечето случаи. Като приключите с това и с разглеждането на другите настройки, може да затворите този прозорец и да натиснете бутона Start. Сега за първи път ще се стартира виртуалната машина. Честито! Сега нещата са съвсем лесни - все едно сте на истински компютър и си инсталирате (легалното копие на) Windows.

Като минете през обичайните инсталационни стъпки, ще ви се зареди един съвсем нормален Windows XP. За да работите с него, щракнете с мишката в прозореца и тя ще се прихване от виртуалната машина. За да я освободите отново и да е използваема в Убунту натиснете клавиша Ctrl и тя ще се освободи. Това цялото цъкане с времето ще ви стане досадно. Освен това да работиш с цяла операционна система, пък била тя и виртуална, в прозорец е малко несвойствено. Ще се наложи набързо да променим това.

Натиснете бутона Ctrl за да освободите мишката, в случай, че във виртуалната машина. След това от менюто на прозореца изберете Devices-Install Guest Additions…

Сега щракнете отново в Windows XP, стартирайте My Computer и щракнете два пъти върху CD устройството. По този начин ще пуснете инсталацията на Guest Additions.

Следвайте стъпките на инсталацията и когато е необходим рестарт на Windows - направете го.

Ще бъдете уведомени, че вече не е необходимо да щракате в прозореца и съответно да натискате Ctrl за освобождаване на мишката. Можете свободно да щракате в реалната и виртуалната операционни системи без никакви пречки.

Безспорно удобно, но все още не е пълна интеграцията между двете системи, нали? Досадният прозорец си остава. Няма проблем. Време е за черешката на тортата.

От менюто на прозореца изберете Devices-Seamless Mode

Това е една уникална за VirtualBox възможност (в интерес на истината и една виртуална машина за Mac я притежава). При задействането и, стартовото меню на Windows се интегрира в Работната площ на Убунту и изглежда като неделима част от него! Нещо повече, целият Работен плот на Windows ще изчезне и когато стартирате определена програма, ще се отваря само тя в собственият си прозорец. Но без повече обяснения. Както казват, една картина замества хиляди думи (или нещо в този смисъл)…

Сега спокойно може да забравите кое е виртуално, кое-реално и да си ползвате най-добрите програми от двете операционни системи едновременно. Ако искате да се върнете отново в режим на прозорец натиснете Ctrl+L.

Видео, демонстриращо това, може да видите тук: http://ubuntufan.multiply.com/video/item/2/VBox_in_action.ogg

Приятна работа!

Допълнение: Препоръчвам ви, обстойно да разгледате възможните настройки на VirtualBox. Там се крият и други малки приятни изненади, които може да са ви от полза - виртуални USB контролери; Remote Desktop Protocol към виртуалната машина и др. Трябва обаче да ви предупредя - ако разчитате по този начин да играете любимите си 3D игри - ще се наложи да ви разочаровам. Към момента НЕ се поддържа 3D ускорение, макар да се работи по този въпрос. За всичко друго, VitualBox е чудесен избор. Мога да ви уверя, че ако притежавате съвременен компютър от последните 2 години с достатъчно памет, вероятно пускането на виртуална машина изобщо няма да се отрази на реалната. За подготовка на този материал е използван HP Compaq DX6120MT - нормален по съвременните стандарти компютър.

Както бях обещал преди известно време, направих българска версия на програмката ми за конвертиране на видео съвместимо с MP4 плейърите Diva FX 62 и др.
Все още работя по версия за Линукс, сблъсквам се с малко проблеми (най-вече поради лошата документация на XUL- платформата която избрах за разработка), но това е една друга болна тема…както може би някои от вас знаят, отвореният код често е добре документиран за нормалните потребители, и зле за разработчиците… Но нека не се отклоняваме.
Ето снимки от новата версия на viDrop - 0.4:

Както (може би) виждате, има някои козметични промени…
Едно важно допълнение което направих, е възможността за компресиране на аудио потока с MP3 компресия. За притежателите на MP4 плеъйъри Diva FX тази опция не е важна, тъй като те поддържат само MP2 звук. Сложих я заради хората които биха ползвали тази програмка за да си ковертират филмчета съвместими с други плейъри или смартфони.

Можете да свалите програмката от тази връзка: vidrop-0.4-installl.exe (7.6 МБ) редактирано - тази връзка вече не е актуална! Вижте тази статия за да разберете откъде да свалите актуалната версия.

От скоро се появи нов сайт, посветен на енергоспестяващите функции достъпни под Линукс- http://www.lesswatts.org/. Основната инициатива за него е на Intel и затова повечето съвети са предназначени именно за хардуер на тази марка. На сайта са достъпни както многобройни материали за четене (на Англ. ез.), така и конкретни съвети какво да направим, че да имаме минимално енергопотребление на нашите Линукс машини. С оглед растящите цени на тока, никога недостатъчния заряд на батериите на лаптопа и призивите за опазване на околната среда, мисля че за доста от вас ще е интересно и полезно да посетят този сайт.

Предполагам, че поне част от вас имат някой компютър, останал от славните времена на Pentium 2 -3 и, с мега-турбо-голям 3ГБ диск и нечуваното количество памет от 64-128-256 МБ? За какво използвате тези компютри? Ясно е, че вероятно на тях има Windows 98 или ако си падате мазохисти и времето не е от значение за вас - Windows ХР. Ами ако ви кажа, че може да направите такава машина отново пъргава, сигурна и в допъление на това с най-нов софтуер? Но преди да се впусна в обяснение, някои статистики на моята тестова машина, за която ще стане въпрос след малко:

Времена на стартиране:

• Време на зареждане от начален екран до екран за вход в системата - 1.00 мин.

• Време на зареждане на Интернет четец (Firefox) - 9 сек.

• Време на зареждане на тесктови редактор (Abiword) - 2 сек.

• Време на зареждане на ел. таблица (Gnumeric) - 3 сек.

• Време на зареждане на файлов мениджър (Xfe) - 1 сек.

• Време на зареждане на Skype - 5 сек.

• Време на зареждане на програма за прослушване на музика (Audacious) - 2 сек.

• Време на зареждане на програма за преглед на видео (Mplayer) - 2 сек.

Може би и вие на вашата нова машина постигате такива резултати…, а може би не. Сега идва и приятната изненада. Тези резултати са постигнати на съвсем невзрачен стар компютър - Pentium 3 900MHz, 312MB RAM и 3.2GBHDD. Не е зле нали?

Причината за това е изборът на подходяща Линукс дистрибуция, която да е специално оптимизирана за стар хардуер. Става дума за Mepis базираната дистрибуция Antix.

Преди да продължа, съм длъжен да предупредя, че Antix не е толкова интуитивно лесен за настройка както Убунту например. Затова ако не ви се занимава с редактиране на 2-3 текстови файла (наистина не са повече), то Antix не е за вас.

Antix идва под формата на жив диск и може преди да инсталирате, да заредите операционната система и да я разгледате. Тук са налични два менидъжра за управление на Работната площ - Fluxbox и IceWM. Първият е изключително манималистичен, но достатъчно функционален, а IceWM се доближава до вида на Windows 95-98, като отново е доста лек откъм необходими ресурси. Личните ми предпочитания клонят към Fluxbox затова по-нататък ще разглеждам него. При първото зареждане на диска, ви посреща екран за вход в системата. Там попълвате потребителско име и парола demo. Администраторската парора е root - тя ще ви трябва по-късно при инсталацията. След влизането в системата ще видите Работен плот с една тънка лента със задачи и без Start меню. Току що се сблъскахте с Fluxbox и неговото виждане за минимализъм. За да видите наличните програми… просто щракнете с десен бутон на мишката където и да е на Работния плот и менюто услужливо ще ви се покаже. В Antix са включени най-необходимите програми - текстови редактор, ел. таблици, аудио и видео програми, чат, файлов мениджър, преглед на изображения и т.н. Ако предложеният софтуер не ви достатъчен, на ваше разположение е и познатият ви от Убунту мениджър на пакети Synaptic. Впрочем отчасти Antix е базиран на Убунту.
Командата за инсталиране ще намерите в менюто Admin/Tools. Инсталацията не е трудна и в графичен режим ще ви преведе през няколко стъпки:

Забележка: Предварително се извинявам за качеството на приложените снимки. Снимах монитора и затова качеството им е далеч от перфектно.

1. Първата стъпка показва лицензионното споразумение;

2. Избор на дял за инсталиране и начин на разделяне на дяла - Тук ви се дава възможност да разделите диска или да го използвате изцяло за инсталацията на Antix. Аз съм избрал втората възможност;

3. Извежда се предупреждение за форматиране, последвано от индикатор за прогреса на инсталиране;

4. Избор на зареждането на Antix. Обикновено най-универсалният начин е вече избран;

5. Последен екран, на който имате възможност да определите често срещани услуги да се стартират автоматично.

Забележка: В бързината съм пропуснал да документирам една стъпка, а именно стъпката с определяне на потребителско име и парола. Извинявам се за пропуска! Там обаче няма нищо сложно и засукано. Просто попълнете желаното от вас име и парола, а също така и парола за root потребителя.

С това инсталацията завършва и при следващото рестартиране на системата ще имате чисто нов Линукс!

Някои съвети за по-приятна работа:

- Инсталирайте си програми, които ви трябват и се освобедете от излишните. Аз премахнах част от наличните и си инсталирах нови: GDM - логин мениджър, който успешно ми замени по-простия SLIM; Glipper-мениждър на системния буфер, за да имам пълноценно копиране/поставяне; FluxConf - пакет програмки за по-лесна настройка на Fluxbox, Audacious - по-модерна версия на XMMS и др.

- Осигурете си поддръжка на БГ клавиатурна подредба. Може да стане като цъкнете с десен бутон на мишката върху Работния плот и от показалото се меню изберете Fluxbox-File Editing-Menu. В отворилият ви се текстови файл е цялото меню. Намерете частта от него озаглавена [submenu] (Keyboard) {} <> и под нея добавете този ред:

[exec] (Bulgarian) {setxkbmap bg}

По този начин ще може да сменяте клавиатурните подредби, като щракнете върху Работния плот и от менюто Keyboard изберете съответната. Излишните може просто да ги изтриете. Горната редакция може да стане и изцяло в графичен вид, чрез стартиране от терминала на програмата fluxmenu. За целта трябва да сте си инсталирали пакета fluxconf.

- Добавете икони към десктопа си. За целта първо цъкнете с десен бутон на мишката върху Работния плот и стартирайте - WM’s - Rox - Pinboard. В резултат на това ще ви се появи една единствена икона с Домашната ви папка. За да добавите други икони, от файловият мениджър отворете папката /usr/bin/. Там се съдържат инсталираните програми. За да добавите gnumeric напр., намерете файла gnumeric и със среден бутон на мишката го завлачете на Работния плот. За да смените иконата, цъкнете с ДБМ върху иконата и изберете File gnumeric - Set icon… Ще ви се отвори нов прозорец, в който трябва да завлачите избрана от вас икона от файловия мениджър и готово. Иконите на отделните програми се намират в папката /usr/share/pixmaps.

- Определете кои програми да се стартират при всяка сесия. Това става като се редактира файлът /home/username/.fluxbox/startup. Отворете го с текстов редактор и намерете частта

# Applications you want to run with fluxbox.

Под този надпис добавете командите на програмите, които искате автоматично да се стартират. За glipper и rox -pinboard командите са съответно:

glipper &
rox -pinboard=Default &

По този начин може да си добавите и други програми по ваше желание - Skype например.

Поздравления! Току що си осигурихте втори живот на старата “щайга”!

Допълнителна информация за Antix има тук и тук. Екрани от Antix има на разположение тук.

Ако сте решили да ползвате Убунту за известно време или за постоянно, едно от нещата които бързо ще ви потрябват, е да си споделите папки и файлове в локалната мрежа. Това важи с особена сила за онези от вас, които имат повече от един компютър или разполагат с някакъв мултимедиен възел-източник на съдържание.  Споделянето на съдържание в Убунту не е трудно, макар да се правят стъпки към още по голямо опростяване.

За да споделите папка, трябва да щракнете с десен бутон на мишката върху папката и да изберете  Споделяне на папка.

Убунту ще провери дали имате инсталирани необходимите неща за това и ще ви предложи да ги инсталирате.

Имате избор да инсталирате необходимите пакети за два начина на споделяне - NFS и SAMBA. Първият е потенциално по-сигурен, но става за обмяна между Линукс машини, а чрез SAMBA могат да си обменят файлове както Линукс, така и Windows машини. Ето защо моите предпочитания клонят към SAMBA.

След като инсталацията приключи вече при избиране на Споделяне на папка, ще имате възможността да изберете чрез NFS или SAMBA да се споделя, както и правата за достъп. Съдържание може да споделите и да настроите и от менюто Система-Администрация на системата-Споделени папки.

В отворилият се прозорец се показват всички споделени от вас папки. Имате възможност да добавяте/премахвате/настройвате отделните папки. Тук се намират и общите за SAMBA настройки в подпрозореца Общи настройки.

В тях е добре да промените името на работната група така, че да съвпада с работната група на останалите компютри в мрежата. След този момент остава само да добавите потребителско име и парола които ще се използват за достъп споделеното съдържание от останалите потребители в мрежата.  За целта трябва да стартирате терминален прозорец от Програми-Помощни програми-Терминал и в него да въведете командата:

sudo smbpasswd -a username

Вместо username трябва да напишете името на потребителя, с който влизате в системата си. След тази команда първо ще бъдете попитани за администраторската парола, за да ви се дадат права на такива промени и като я потвърдите, вече ще може да зададете каква парола да се ползва от потребтелите, които искат да разглеждат папките ви. Ако ли пък не желаете да използвате като SAMBA потребителско име, вашето собствено има и друго решение. Просто си създайте нов потребител на системата от Система- Администрация на системата-Потребители и групи. Сред това изпълнете горната терминална команда като замените username с името на потребителя, определете парола с това настройките приключват.

Пример: Влизам в Убунту с име svetli и парола 123456. От Система- Администрация на системата-Потребители и групи си създавам нов потребител и си го кръщавам sambauser. След това от терминала изпълнявам командата sudo smbpasswd -a sambauser и определям парола 123. Когато се опитам да разгледам папката от Windows или друга Убунту машина, на тях ми излиза диалог за потребителско име и парола. За име пиша sambauser и за парола 123. Избирам да се помнят в бъдеще и вече необезпокояван си работя със съдържанието на мрежовите папки.

Дано съм бил ясен.

Забележка: След всички описани по-горе стъпки е добре да рестартирате Убунту за да се отразят промените в SAMBA или пък да рестартирате само SAMBA чрез следната команда в терминала

sudo /etc/init.d/samba reload

Приятно споделяне!

Пореден скандал (защо ли не се учудвам) избухна във връзка с незачитане на потребителите от Microsoft. Софтуерни специалисти с неприятна изненада установиха, че Windows update продължава тайно от потребителите да следи за нови версии на обновяващият софтуер и да го инсталира дори при забрана на Windows Update! Обяснението е, че по този начин се гарантира качество на услугата Windows update. Връх на наглостта просто! Всеки знае, че поддържането на актуализирана система обикновено е нещо разумно и необходимо, по този въпрос спор няма. Въпреки това, при определени обстоятелства може да се наложи да се забрани Windows Update. Нормално е потребителите сами да могат да си преценят кое е подходящо за тях. Още по-дразнещо е, че всъщност Microsoft умишлено вкарва потребителите си в заблуда, карайки ги да вярват, че имат контрол върху процеса на обновяване. Има начин изрично да се прекрати това некоректно поведение на Windows Update, но той определено ще е извън кръгозора на обикновените потребители. За целта трябва да се стартира от Start-Run…services.msc. В отворилият се прозорец може да се намери Automatic Updates и в настройките му за Startup Type да се избере Disabled. От такива, а и от други подобни събития, Microsoft все повече ми напомня на динозавър - огромен… и изживял времето си.

Повече информация има ето тук.

Предполагам, че поне част от вас пишат блогове по теми, които считате за важни. Бидейки един вид дневници, често идеите за нова тема възникват спонтанно и колкото по-бързо ги запишете, толкова по-добре. За да стигнете до страницата за нова публикация, обикновено трябва да минете през Интернет браузър, зареждане на страницата на блога, вписване с потребителско име и парола, влизане в частта за публикуване… Малко досадно, поне за мен. За щастие Убунту може да предложи улеснение и в това отношение. То е под формата на малката програма gnome-blog. Тя се добавя към някой от панелите на Работния плот. Програмата я има за инсталиране в базата на Synaptic. Един път инсталирана, тя може да се добави като се щракне с десен бутон на мишката върху панела и се избере Добавяне към панела.

В отворилият се прозорец се избира Интерфейс за публикуване в блогове и с мишката са влачи върху празно място на панела. В резултат на това се отваря прозорец, в който са настройките на програмата-тип блог, потребителско име, парола, адрес на блога и т.н.

След вкарване на необходимите данни, се натиска бутон Преглед на блоговe, след което бутон Затваряне. С това настройката е приключва и вече може да се възползвата от малката придобивка. За да публикувате нова тема в блога, просто натиснете Блог и в падащото текстово поле запишете мислите си. Когато сте готови натиснете Публикуване и записаното ще се качи на страницата ви.

Трябва да уточня, че програмката има опростени функции и не е подходяща за публикуване в блог с различни категории или по-сложно форматиране на написаното. Въпреки това, тя е един приятен начин бързо да споделите това, което ви е на ума.

Вече изминаха няколко месеца, откакто Dell стана първата голяма фирма, която официално започна да предлага Desktop ориентиран Линукс в лицето на Убунту. Очевидно намеренията им са сериозни и имат добри бизнес резултати, защото неотдвна те решиха да предложат за свободно сваляне модифицирана версия на Убунту. Основното предназначение на тази версия е да бъде в помощ на притежателите на трите модела на Dell, които се предлагат с Убунту - Inspiron 1420n, 530 и 1505n. Промените в тази версия са съобразени със спецификата на тези модели. Въпреки това, от Dell заявяват, че няма причина версията да не е подходяща и за други техни модели както и за компютри на други производители. Ако притежавате Dell - какво чакате?

За изтегляне са налични CD и DVD.