Линукс за човешки същества

След като в предишни статии разгледах различните категории софтуер в Убунту, реших да ги обединя в една кратка тема, в която да ги съпоставя с Windows алтернативите им. Така интересуващите се ще могат бързо да добият представа дали Убунту ще им свърши работа без да четат дълги теми.

1. Текстообработка:

Windows: Microsoft Word, Wordpad

Ubuntu: OpenOffice Writer, Abiword, Gedit

2. Електронни таблици:

Windows: Microsoft Excel

Ubuntu: OpenOffice Calc, Gnumeric

3. Презентации:

Windows: Microsoft Powerpoint

Ubuntu: OpenOffice Impress

4. База данни:

Windows: Microsoft Access

Ubuntu: OpenOffice Base

5. Файлови операции:

Windows: Windows Explorer

Ubuntu: Nautilus

6. Преглед на аудио/видео файлове:

Windows: Windows Media Player, Winamp

Ubuntu: Totem, Rhythmbox, Audacious, Mplayer

7. WEB браузър:

Windows: Internet Explorer, Mozilla Firefox, Opera

Ubuntu: Mozilla Firefox, Opera, Epiphany

8. Е-поща:

Windows: Outlook, Outlook Express

Ubuntu: Evolution, Mozilla Thunderbird

9. Чат клиенти:

Windows: Y! Messenger, MSN Messnger, ICQ, Google Talk

Ubuntu: GAIM (Pidgin) - свързва се с горните мрежи, без видео чат за момента.

10. IP телефон:

Windows: Skype, Wengo

Ubuntu: Skype (без видео за момента), Ekiga, OpenWengo

11. Редактор на изображения:

Windows: Adobe Photoshop, Corel PaintShop Pro

Ubuntu: The Gimp (поддържа голяма част от функциите на горните две програми)

12. Видео редактор:

Windows: Windows Movie Maker

Ubuntu: KINO

13. Предпечатна подготовка:

Windows: Adobe InDesign, Quark XPress

Ubuntu: Scribus

14. Векторна графика:

Windows: Adobe Illustrator, CorelDraw

Ubuntu: Inkscape

В горните категории се постарах да посоча повечето дейности, които потребителите биха желали да вършат чрез компютъра си. Както е видно, алтернативи има, необходимо е само желание и малко старание за да се прехвърли човек към нов за него софтуер. В повечето случай прехода дори няма да е особено труден, тъй като специфичните дейности на софтуера предполагат и сходен начин на изпълнение. Освен това доста от споменатите програми са многоплатформени и имат версии за Windows, Линукс, OSX. Тук допълвам и възможността да се пуска Windows софтуер под Убунту чрез програмата Wine. Повечето изброени тук Windows програми могат чрез Wine да се инсталират и ползват нормално под Убунту.

В предишни статии разгледах по-сериозните страни на Убунту. В настоящата ще представя забавната му страна в лицето на включените в него игри. Повечето операционни системи от доста време насам включват в себе си поне няколко малки, забавни и времегубещи игрички. Убунту не е останал назад от това неписано правило. Всъщност той изпъква с едни гърди напред пред Windows, да речем, по отношение разнообразието на игрите. След инсталация на Убунту има 17 готови игри. Почти всички са логически в по-голяма или по-малка степен, така че ако не си падате по подобен род игри ще трябва да си инсталирате допълнително по ваш вкус. От избраните игри по-популярните са:

1. 4-в-редица - Много популярна игра позната и под името 4-в-линия. Игра с пулове, в която целта е първи да подредите четири пула хоризонтално/вертикално/диагонално, като същевременно пречите на противника да направи своята редица. Играта поддържа и мрежови режим.

2. Пасианс - Колекция от различни разновидности (80) на тази игра. Включва в себе си вариант на игра познат под името Freecell, познат на доста хора от Windows.

3. Мини - За къде без тази класика? Целта е чрез логическо мислене и малко помощ от страна на компютъра да познаете къде са скрити мините в игралното поле.

4. Махджонг - Вид пасианс от Изтока, чиято цел е да се избират двойки от еднакви плочки докато се изчисти игралното поле или не останат двойки.

5. Еднакви - Популярна пъзелна игра, чиято цел групиране и изчистване на обектите на игралното поле с възможно най-малко действия. Позната и под името Jawbreaker.

6. Судоку -логическа игра с японски произход.Целта е да се запълни игралната решетка от 9х9 така, че всяка колона, ред и всяка от деветте 3х3 кутии да съдържа цифрите от 1 до 9. Играта може силно да варира като размер на игралното поле и сложност.

7. Тетрис - Неумиращата класика, въплътила в себе си пределна простота и голяма забава. Описанието смятам, че е излишно…

8. Шах - Царят на логическите и стратегически игри. Изпълнението на тази игра в Убунту има възможности за смесена игра срещу машина/човек, промяна на изгледа (включително в 3D режим) и поддръжка на различни игрови двигатели (engines).

Това бяха по-полярните от 17-те игри включени в Убунту. Видно е, че изборът им не е случаен и в него личи стремеж за задоволяване на различни вкусове.

Разбираемо е обаче, че предложенията по-горе далеч не са достатъчни за хора, наричащи себе си геймъри. За тях в списъкът с игри достъпен чрез Synaptic има предложения на още заглавия обхващащи различни жанрове - FPS, RTS, RPG, Sim, Racing и др. Отделно от тези безплатни предложения за Убунту са налични и доста комерсиални заглавия: Alpha Centauri, Civilization: Call To Power, Cold War, Darwinia, Doom 3, Doom 3:RoE, Heavy Metal: F.A.K.K. 2, Neverwinter Nights + exp., Postal 2, Quake 3, Quake 4, Rune, Second Life, Serious Sam 2, Tribes 2, Unreal Tournament /2003/2004/2007, Uplink, X2, X3 и други.

Въпреки изброените заглавия за момента ГНУ/Линукс и Убунту в това число определено изостават по брой на поддържани комерсиални заглавия. Това се дължи в голяма степен на популярността на Windows платформата и DirectX. Радващо е, че ситуацията вече може би се променя и някои от големите разработчици на игри през последните няколко години осигуряваха и продължават да осигуряват поддръжка за ГНУ/Линукс.

Надявам се горните няколко абзаца да са дали представа за възможностите на Убунту за забава. Трябва да се има предвид, че далеч не съм обхванал всички заглавия и налични игри - например достъпните чрез WINE-емулатора на Windows среда, които не са малко и сред тях има хитове като World of Warcraft и CounterStrike. Пълен и постоянно обновяван списък с всички достъпни за Убунту игри може да се намери на адрес: http://doc.gwos.org/index.php/Native_Games

и на адрес

http://doc.gwos.org/index.php/Non_Native_Game

Едно от нещата, с които потребителите на Windows привикват… е Windows Explorer. Ежедневното му използване обикновено ги кара да забравят, че той е просто един от многото файлови мениджъри. В тази връзка отначало работата с избрания в Убунту файлов мениджър Nautilus може да е малко непривична. По-долу ще се опитам накратко да го представя.

Най-често до него се стига чрез менюто Места. Отваря се файлов мениджър с вид подобен на този:

Като цяло видът на Nautilus e доста стандартен - има лента с бутони, страничен панел, основен прозорец, статус лента. При по-внимателно разглеждане обаче, неминуемо ще ви направят впечатление няколко неща. На първо място това вероятно ще е липсата на лента за навигация. Всъщност такава лента има, но тя се отличава от познатото ни падащо меню на Windows Explorer.

Тук навигацията в отделните папки и подпапки се осъществява като се натискат появяващите се бутони с техните имена на лентата. Макар и различен от подхода на Windows, този метод е много интуитивен и привикването към него е бързо. Естествено, в случай, че желаете директно да въведете адреса на исканата от вас папка, Nautilus предлага тази възможност. Превключването в такъв режим става чрез натискането на съответната иконка в лентата за навигация или с клавишната комбинация Ctrl+L.

Друга екстра на Nautilus е, че в страничният панел може да се променя изгледа с наличните устройства и места в компютъра.

Вариантите на показване са:

- Места - винаги показва всички налични дялове и преносими носители и изгледа не се променя динамично при навигация в основния прозорец;

- Информация - в панела са показва по-подробна информация за текущо избрания файл или папка;

- Дървовиден - този режим е аналогичен на режима познат ни от Windows Explorer;

- История - показва последно отваряните файлове/папки;

- Бележки - страничния панел сменя вида си в празно поле, в което може да се пишат бележки;

- Емблеми - показна наличните емблеми, които могат да се приписват на папките.

Емблемите също са интересна екстра на Nautilus. Те представляват мини-икони, които се прикачват към иконата на папката и подсказват какво е съдържанието и. По-долу има примери на папки, съдържащи документи, филми, музика и снимки:

Освен емблемите Nautilus позволява да се сложи избрано от вас изображение като заден фон на прозореца. Допълнения като тези са от нещата, без които по принцип си може, но бързо се привиква.

Освен, че се грижи за файловите операции, Nautilus отговаря и за изобразяването на Работната площ (Desktop). Характерна негова черта е това, че показва съдържанието на изображенията и текстовите файлове, като дава възможност да се променят и размерите на отделни икони. За да внеса яснота ще приложа два примера на нормална икона на текстови файл и на увеличена икона на текстови файл.

Може да се забележи, че при увеличен размер на иконата започна да се показва съдържащият се в нея текст - нещо което е наистина много удобно за бърз поглед върху файлове. Това в общи линии са по-различните неща, които може да срещнете при работата си с Nautilus.

Паралелно с разпространението на компютрите през години върви и разпространението на принтерите. Днес са малко местата, където няма принтер и затова е важно Убунту дали може да даде достъп до тези устройства. В тази насока новините са добри. Може да се каже, че общо взето Убунту се справя с тази задача успешно. Разбира се, не всеки принтер може да се разпознае без никакви усилия, но това са редки случаи. Повечето пъти инсталацията на нов принтер минава само през четири стъпки:

- Стъпка 1: Стартиране на програмата за управление на принтерите. Това става от менюто Система - Администрация на системата - Print. Отваря се прозорец, в който се показват вече инсталираните принтери и има възможност да се добавят нови.

- Стъпка 2: Свързване към принтера. Тук се показват засечените локални и мрежови принтери. Ако сред тях не са тези, които ви интересуват, имате възможност ръчно да посочите къде се намира съответното устройство.

- Стъпка 3: Избор на модела. Наличният избор на принтери е доста голям и вероятно с доста от моделите няма да има проблем.

- Стъпка 4: Име, местоположение и описание на принтера. Чисто формална, тази стъпка ви дава възможност да назовете и опишете принтера по ваш вкус. С нея инсталирането приключва и принтера е готов за действие. Въпреки, че съвместимостта е голяма, е добра идея преди да направите прехода от Windows към Убунту, да проверите дали има поддръжка на вашият принтер. Възможно е ако няма вградени драйвери, да си инсталирате ръчно нови. В редки случаи е възможно и да няма никакъв наличен драйвер (наистина редки).

С това смятам да приключа бързото запознаване с тези толкова обикновени и същевременно основни дейности на работа с операционната система. В следващ обзор ще представя забавната страна на Убунту - онези малки времегубещи игри, които внасят свежест в понякога скучната работа…

В днешно време едва ли са останали много персонални компютри, който да не свързани към някаква мрежа, била тя локална или Интернет. Ето защо настройките на мрежата са нещо, през което почти всеки потребител ще трябва рано или късно да мине. В този ред на мисли е важно те да са направени така, че достъпът до тях да е лесен, а възможностите за настройка - понятни. Убунту е една от операционните системи стремящи се винаги да бъдат дружелюбни към потребителя в максимална степен. Този подход си личи и при организацията на мрежовите настройки. Достъпът до тях е чрез менюто Система - Администрация на системата -  Мрежа.

В отговорилият се прозорец има достъп до: засечени мрежови карти и модеми; име на компютъра; име на домейна; настройка на хостовете и др. Тези настройки са обособени в отделни подпрозорци и достъпът до тях е лесен и бърз. Настройките на мрежовата карта като тип на свързване (ръчен адрес или DHCP), адрес на Интернет шлюза (gateway) също са достъпни при избор на някоя от засечените мрежови карти.

След като настройките са определени и съответната карта е в действие, статусът и се показва от системната област за уведомяване (system tray) чрез програмата Network Manager applet.

Освен информативна функция тази програма дава и много бърз достъп до промяна на настройките. Освен това с нея безкрайно много се улесняват притежателите на мобилни компютри с безжични карти. Когато безжичната карта е активирана, всички засечени безжични мрежи се показват в изскачащо меню, в което графично е показана силата на сигнала. Включването към определена мрежа става прост избор с мишката, след което ако е необходимо се предоставя парола за достъп.

Убунту предоставя още един инструмент, чрез който глобално може да се зададе начин на свързване към Интернет. Това става чрез Система - Настройки - Мрежов сървър посредник.

Зададените тук настройки са глобални за потребителя и всяка програма, изискваща достъп до Интернет ще се обръща първо към тях - напр. пощенски клиент, IM клиент и др.

Освен възможности за настройка Убунту предлага и инструменти за наблюдение и диагностика на мрежата. Те са предназначени за по-напредналите потребители, запознати малко повече с мрежите. Достъп до тях има чрез менюто Система - Администрация на системата - Мрежови инструменти.

Тук в графичен вид има достъп до функции като ping, traceroute, whois и др. подобни. Обикновен потребител вероятно рядко би се обръщал към тези инструменти, въпреки че при определени случай като проверка на връзка към даден адрес, те могат да са му полезни.

Това бяха първоначално предложените от Убунту средства за управление и наблюдение на мрежите и мрежовите устройства.  По-любопитните потребители могат да си осигурят достъп до още доста други програми с подобни функции в графичен или конзолен вид.

Колкото и интересен софтуер да има, в крайна сметка отново се налага да заредим поредната таблица или текст… Така е, без досадно необходимите офис дейности не може. Убунту също не е пренебрегнал тази категория софтуер и след малко ще видим на какво е заложил. Преди да продължа искам да подчертая, че в случая под офис работа разбирам наистина най-често срещаните в ежедневието задачи и дейности - текстообработка, електронни таблици, организиране на задачи, е-поща, създаване и отваряне на архиви, напомнящи бележки и т.н.

1. Текстообработка, електронни таблици, презентации - В тази категория Убунту е заложил на един от доказалите се през последните години лидери, а именно Open Office. Предполагам, че повечето от вас чували или дори вече работят с този чудесен продукт. За тези, за които е непознат, мога с няколко думи да обясня, че в общи линии това се явява напълно безплатен аналог на Microsoft Office. Той се състой от няколко компонента, отговарящи за различни дейности:

- Writer - аналог на Word във всяко отношение, а в някои отношения и превъзхождащ го. Предлага съвместимост с файловете на Word и с още много други формати. Като основно негово предимство може да се посочи това, че създаваните с него файлове са платформено независими и с отворен код, което гарантира, че не е необходимо да имаш точно Open Office за да ги четеш. Нещо, което е коренно различно от подхода на Microsoft. Този файлов формат беше оценен и в ЕС и избран за един от стандартите за е-документи. За свикналите с Word потребители няма да представлява особена трудност да се приспособят към интерфейса на Writer.

- Calc - аналог на Excel. Отново в по-голямата си част функциите на двете програми са идентични, само с разлика в разположението им в менютата. И тук се предлага съвместимост с файловете на Excel, която е на доста високо ниво. На практика в ежедневието трудно може да се натъкнете на проблем при отваряне, освен в случаите, в които става дума за наистина големи и сложни таблици изпълнени със скриптове и др. подобни. Това обаче са по-скоро редки случаи. И тук като файлов формат по подразбиране се приема отворен стандарт, като при Writer. Чисто визуално не може да се каже че Calc крие изненади.

- Impress - аналог на PowerPoint. И тук имаме много сходен интерфейс, много сходни функции и познат начин на работа за имащите опит с PowerPoint. По отношение на ефектите може би PowerPoint предлага по-голямо разнообразие. Тук обаче са повече вградените възможности за редактиране на обектите. Налице е съвместимост с файловете на PowerPoint и отново отворен формат е избран за основен.

В допълнение за OpenOffice да добавя и това, че в него се включват още и програмите Database - аналог на Access, а също така и Draw - софтуер за векторна графика нямащ аналог от страна на Microsoft Office. Всичките програми съдържащи се в OpenOffice могат да експортират и в PDF формат, което е доста удобна функция в случай, че желаете файла да е само за четене или пък искате да сте сигурни в еднаквото му форматиране независимо къде се отваря. В рамките на този материал нямам възможност да се спра на подробно запознаване с всяка част от OpenOffice. Не считам и за необходимо. В крайна сметка важно е това, че използването му оставя усещане за пълноценен офис пакет и няма неприятно липсващи функции за свикналите с Microsoft Office. Нещо повече - с драстичната промяна на интерфейса на Office 2007 спрямо предходните издания, твърде вероятно е за навикнал потребител преходът към OpenOffice да е по-лесен, отколкото към Office 2007…

2. Електронна поща, бележки, календари и задачи - Тези четири съвсем тривиални, но също така и неразделни от всеки съвременен офис типа програми в Убунту са обедини в лицето на Evolution. Програмата предлага единен интерфейс, в който под формата на отделни секции са застъпени гореизброените неща. Тъй като в предходен материал съм разгледал функционалността на Evolution като е-поща, сега няма да се спирам на нея подробно. Само ще кажа, че тя предлага добра комбинация от възможности и сигурност. Достъпът до напомнящите бележки, задачите и календара става чрез превключването на съответната категория в интерфейса на Evolution. Бележките и задачите могат да бъдат групирани в някоя от над 20-те предложени категории или пък да им бъдат зададени нови. Превключването към Календар дава обобщен изглед на текущ месец, текуща част от деня, както и списък с всички бележки и задачи. Нови събития в календара могат да бъдат задавани през 30 минутен интервал.

3. PDF четец - На всеки му се е случвало да получи супер важен PDF файл… и да се окаже че на прясно инсталираният му Windows няма програма за целта. При Убунту няма такава ситуация. Там за този тип файлове е предназначена програмата Evince. Тя предлага основните функции за четене на PDF файлове. Ако обаче е необходимо да отваряте такива файлове с интерактивно или друго по-специално съдържание то тогава ще се нуждаете от Adobe Reader. Тя не е предварително инсталирана но има версия за линукс в т.ч. за Убунту и може безпроблемно да се добави. В преобладаващата част от случайте Evince ще ви е повече от достатъчна. За отбелязване е, че тази програма се стреми да е универсален четец и освен поддръжка на PDF, предлага четене и на DejaVu, CBR, DVI и презентации от OpenOffice.

4. Помощни инструменти - Като дребни но тежащи на мястото си помагала, ще спомена архиватора File Roler и калкулатора GcalcTool. Поради обикновеното им предназначение няма какво толкова да се каже за тях. File Roller може да отваря и записва популярни типове архиви като ZIP, RAR, 7Z. GCalcTool предлага освен стандартен още и научен,финасов и разширен изглед със съответните функции.

Това беше основният набор предварително инсталирани офис приложения в Убунту. Трудно може да се каже, че нещо необходимо липсва. Ако все пак се появи нужда от други приложения със сходно или друго предназначение, на разположение е списък наличен чрез програмата за управление на софтуер в Убунту - Synaptic.

Стремейки се да бъде една завършена и функционална операционна система, Убунту идва с предварително инсталирани програми за преглед, каталогизиране и редактиране на графични изображения. По-долу накратко ще ги представя.

EOG (Eye Of Gnome) - Това е основната програмка в Убунту за бързо разглеждане на изображения. Сред възможностите и са: поддръжка на 15 често срещани графични формата; запис в 4 различни формата; увеличаване/намаляване на изображенията; печат; поддръжка и четене на EXIF данните, записвани от цифровите фотоапарати; възможност за промяна на JPEG файлове без загуба на качество и някои други функции.

По същество това е малка и лека програма, чрез която набързо да отваряте различни изображения и да може да извършите няколко основни операции с тях.

F-Spot Photo Manager - Предназначението на тази програма е по-сложно. Тя се явява един вид библиотека на колекциите ви от изображения. Сред възможностите и са: внасяне на снимки от папка или цифров фотоапарат;корекция на цветовете; прехване на ефекта “червени очи”; проразмеряване и изрязване на изображения; добавяне допълнително текстово описание (tag) към изображенията;преглед и сортиране на изображенията по папки или месец на заснемане; търсене по описание на снимка; преглед на пълен екран (fullscreen); директен запис на диск на избрани изображения; изпаращане по е-поща; качване в сайтове като Flickr и др.

Тази програма има какво да предложи и вероятно ще се хареса на потребители, които имат големи колекции от снимки в множество папки.

GIMP (GNU Image Manipulation Program) - За незапознатите мога да кажа, че това е най-добрата програма за обработка на растерни изображения с отворен код. Самият факт, че често е сочена като безплатен аналог на програми от ранга на Adobe Photoshop и PaintShop Pro, говори достатъчно за качествата и. За GIMP е трудно с няколко думи да се опишат възможностите, които предлага: пълен комплект от инструменти за рисуване; възможности за прилагане на преливане и заглаждане на изображенията; поддръжка на алфа канал, слоеве и канали; маски; текстови слоеве; инструменти за трансформация и селекция на части от изображението; безкраен брой операции за отмяна/повторение; голям брой филтри; поддръжка на скриптове, даващи възможност за автоматизирано извършване на действия; архитектура позволяваща към GIMP да се добавя разширена фукционалност (plugins) и още и още…

Общо взето програма като GIMP далеч надхвърля нуждите на обикновените потребители като средство за редактиране на изображения. В този смисъл трудно бихте се изправили пред ситуация при която искате да редактирате изображение, а GIMP да не може да помогне.

Накратко това бяха основните програми за преглед/каталогизиране/редактиране на изображения, които са част от Убунту. Естествено с това списъкът налични за инсталиране програми далеч не се изчерпва. Много повече програми са достъпни само на едно щракване с мишката чрез софтуера за управление на пакетите в Убунту Synaptic. До него впрочем може и да не се стигне, тъй като горните програми представляват един удачен и подходящ за ежедневни нужди избор.

Има два начина за инсталиране на Убунту. Първият от тях е като се използва т.нар. Live CD, а втория - чрез т.нар. Alternative CD. В по-голямата част от случаите се използва Live CD метод, който е и по-лесен за начинаещ или незапознат с ГНУ/Линукс потребител. По-долу ще разгледам именно него. Идеята за Live CD се появи преди няколко години и бързо стана популярна сред голяма част от ГНУ/Линукс дистрибуциите. За какво става дума? При този метод операционната система (ОС) може да се зареди направо от компактдиска и да се изпробва от потребителя, без да има нужда от инсталация на твърдия диск. За целта при стартиране на компютъра, от системният BIOS трябва да се избере като първо зареждащо (boot) устройство CD устройството. След това само трябва да се изчака до няколко минути за да се зареди ОС. След зареждането си ОС е готова за работа, т.е. всички програми включени в нея са готови и действащи. Този начин е много удобен, най-вече защото е безопасен. Всяка една от промените, които правите или действията, които предприемате със заредената по този начин ОС, се губи при изгасяне на компютъра. Същевременно така може спокойно и на воля да се опитат множество програми и техни функции без страх от грешка.

Именно този метод е избран от създателите на Убунту като основен. При поставяне на Live CD (или Desktop CD, както го наричат на сайта) в CD устройството и стартиране на компютъра ви посреща начален инсталационен екран:

В показаното меню има няколко различни реда. По подразбиране е избран първият и най-често използван начин за зареждане и инсталиране на Убунту. Сред останалите възможности са стартиране в “безопасен” графичен режим, в случай, че не виждате изображение след стартиране диска; инсталиране на диск с осъвременявания; проверка на диска за дефекти преди стартирането му; тест на паметта и пропускане на компактдиска и зареждане от твърдия диск на компютъра. Допълнително от това има възможност да се указват различни опционални параметри. Тъй като използването им е сравнително рядко, сега ще разгледам нормалната инсталация и зареждане.

След избора на първата точка от горното меню Убунту се зарежда за няколко минути в зависимост от характеристиките на компютъра. Веднъж заредил се, той предлага следният изглед:

От този момент нататък вече разполагате с пълнофункционална ОС. Без да сте инсталирали все още нищо, вече имате достъп до всички програми при това в напълно работещ вид. След като се “разходите” из Убунту и решите, че ви харесва, започва същинската част по инсталирането му. За целта просто стартирате от Работната площ (Desktop) иконката Install. Нейното стартиране ще даде съветник, с помощта на който в 7 лесни стъпки ще имате инсталация на пълнофункционална ОС и то в рамките на 30 минути. Да започваме!

Стъпка едно: Избор на език на инсталацията. Убунту идва преведен на много езици и един от тях е и Българският. При тази стъпка действията ви се свеждат до прост избор на езика, на който искате да протече инсталацията.

Стъпка две: Избор на часови пояс. Тук трябва да изберете държава и град на обитаване, за да може Убунту да определи правилно часови пояс и текущ час.

Стъпка три: Избор на клавиатурна подредба. Следвайки логиката на предходно направеният от вас избор, Убунту ви предлага съответна клавиатурна подредба, като ви се дава възможност да я промените при желание.

Стъпка четири: Подготовка на твърдият диск за инсталиране. Това е може би частта от инсталацията, в която наистина трябва да се внимава, тъй като тук става разделяне, запис на диска и при невнимание може да УНИЩОЖИТЕ ваша ценна информация. Въпреки това при достатъчно внимателно четене на описанието на възможните действия, които ви дава Убунту, няма опасност. Тук избора ви къде да бъде инсталиран Убунту се свежда до три начина: а) автоматично заемане на незаетото място на диска - абсолютно БЕЗОПАСЕН начин, логичен избор за хората без опит в инсталирането; б) Автоматично изтриване на целият твърд диск и запис - този вариант се избира само и единствено ако сте сигурни, че желаете да бъде ИЗТРИТО ЦЯЛОТО СЪДЪРЖАНИЕ на диска; в) ръчно разделяне на диска - метод, подходящ за по-опитните потребители, желаещи по-пълен контрол върху инсталирането на Убунту.

Забележка: Една от горе изброените възможности липсва на приложената картинка, поради факта че в случая Убунту беше инсталиран на празен незает диск.

Стъпка пет: Мигриране на документи и настройки. При тази стъпка Убунту проверява дали на компютъра има инсталирани други операционни системи, в т.ч. и Windows. Ако такива са открити Убунту предлага при инсталацията му от там да бъдат взети потребителското име, парола, лични документи, настройки на браузъра и др. Това е много приятно допълнение, тъй като с него се осигурява по-лесно мигриране от една ОС към друга.

Забележка: Има съобщения, че внасянето на лични настройки и документи от Windows Vista повечето пъти не е успешно.

Стъпка шест: Създаване на потребител. Тук се дава възможност да се създаде и опише основният потребител, който ще работи със системата. Исканите параметри са: име, потребителско име, парола и име на компютъра.

Стъпка 7: Преглед на настройките и начало на процеса по инсталиране на Убунту. Тази стъпка е с изцяло информативен характер. При нея в един прозорец са сместени всички настройки, които са правени в предходните стъпки. След като ги прегледате, инсталацията на Убунту се задейства с натискане на бутона Install.

С това потребителската намеса в инсталацията приключва. Убунту започва инсталиране, като извежда информация докъде и стигнало то и още колко време остава.

Докато трае инсталацията вие можете спокойно да си се поровите из Интернет, да разгледате отново наличните програми и да свиквате с новата ОС. В това е основният чар на този начин на инсталиране - не гледате глупави рекламни лозунги и клишета колко велика е тази ОС… а просто си я ползвате докато се инсталира.

В зависимост от параметрите на компютъра инсталацията може да трае между 20 и 40 минути. Като приключи, Убунту ще ви подкани да рестартирате компютъра.

Сега е моментът да рестартирате за да ви посрещне прясно инсталирана модерна ОС.

Честито и приятно ползване на новото Убунту!

Както сами можете да се убедите, процедурата по инсталиране на ГНУ/Линукс ОС и по-специално на Убунту, може да се нарече всичко друго но не и сложна. Всъщност, ако си мислите че тези 7 стъпки са трудни… пуснете си инсталация на произволно избран от вас Windows и избройте стъпките…

В заключение мога да вметна, че това не е единствен начин да се насладите на Убунту. За по-стари компютри или специализирани нужди има т.нар. Alternative CD. За хората нежелаещи да се разделят с Windows засега, но проявяващи интерес към инсталиране на Убунту има още един интересен начин - инсталиране на Убунту от работната среда на Windows XP и възможността му след това за прехване от Control Panel! Но за тези интересни и не толкова чести методи скоро в отделни статии…

Или, както твърди в интервю за Fortune главният им юрист:
- Ядрото на Линукс нарушава 42 техни патента
- Потребителският му интерфейс - 65
- OpenOffice.org пък е обвинен в нарушаването на 45
- още 83 в най-различни приложения с отворен код.

Е… мисля че този път наистина се изхвърлиха. Дори и наистина да са нарушени толкова патенти (което може и да е вярно), Microsoft не го прави от загриженост за интелектуалната собственост (или поне не в истинският смисъл на думата). Прави го чисто и просто като удар под пояса, насочен към open-source света. Но мисля че това е лъжица, прекалено голяма за тяхната уста, особено като се има предвид, че едни от най-големите играчи на пазара, като IBM, Dell, Sun Microsystems, Hewlett-Packard, Motorola и Oracle са директни поддръжници на отворения код и в частност на GNU/Linux.

Източник: http://news.zdnet.com/

С известно закъснение си дадох сметка, че до момента нямах статия обясняваща на незапознатите какво е Убунту. На следващите редове ще се опитам с няколко изречения да дам обща представа за него и идеите му. Описанието е взето 1:1 от помощните файлове на Убунту, така че за тези които това е познато - могат спокойно да пропуснат този материал.

Принципите на Убунту: Ubuntu е операционна система с изцяло отворен код, изградена около Линукс ядрото. Общността на Убунту е изградена около идеалите въплътени във Филисофията на Убунту: че софтуерът трябва да бъде безплатен, че софтуерните инструменти трябва да бъдат ползваеми от хората на техния роден език и независимо от техните недъзи, че хората трябва да имат свободата да персонализират и променят софтуера си по какъвто начин сметнат за добре. Поради тези причини:

• Убунту винаги ще бъде безплатен и няма “допълнителни такси” за “enterprise” изданието за големия бизнес - осигуряваме най-доброто от нашия труд на всеки при същите Свободни условия.
• Убунту включва най-доброто от преводите и системата за достъпност, които могат да предложат обществото на свободния софтуер, за да бъде Ubuntu ползваем от колкото се може повече хора.
• Убунту бива издаван през равни и предсказуеми интервали; ново издание бива пускано на всеки шест месеца. Можете да използвате текущото стабилно издание или текущото издание под разработка. Всяко издание бива поддържано за поне 18 месеца.
• Убунту е изцяло отдаден на принципите за разработка на софтуер с отворен код; окуражаваме хората да използват софтуер с отворен код, да го подобряват и да го препредават

Името Убунту: Ubuntu е южноафриканска етична идеология, фокусирана върху човешката вярност и взаимоотношения един към друг. Думата идва от езиците Зулу и Кхоса. Ubuntu (произнася се “убунту”) се приема за традиционен африкански принцип и се счита за един от основните принципи на новата Южноафриканска Република, като е свързан с идеята за Африсански Ренесанс.

Груб превод на принципа на Убунту е “човечност към другите”. Друг превод може да бъде: “вярата във всеобща връзка на споделяне, която свързва цялото човечество”.

Свободен софтуер: Проектът Убунту е напълно отдаден на принципите на разработката на свободен софтуер; хората са окуражавани да използват свободен софтуер, да го подобряват и да го препредават.

“Свободен софтуер” не означава, че не трябва да заплащате за него (въпреки че Убунту е изцяло отдаден да бъде безплатен също така). Това означава, че можете да ползвате софтуера по всеки начин, по който желаете - кодът, изграждащ свободния софтуер, е достъпен за всеки за изтегляне, промяна, поправка и употреба по всякакъв начин. Наред с идеологическите предимства, тази свобода има технически преимущества - когато биват разработвани програми, трудоемките усилия на другите може да бъдат основа, върху която да се гради. С несвободния софтуер това не може да се случи и когато биват разработвани програми, трябва да бъде започвано от нулата. Поради това разработването на свободен софтуер е бързо, ефективно и вълнуващо!

Защо да изберем точно Убунту: Съществуват много операционни системи базирани на Линукс: Debian, SuSE, Gentoo, RedHat и Mandriva са примери. Ubuntu е още един съперник в това, което вече е силноконкуриращ се свят. И какво прави Ubuntu различен?

Базиран на Debian, една от най-широко уважаваните, технологично напреднали и добре поддържани дистрибуции, Ubuntu се стреми към създаването на дистрибуция, която предоставя съвременна и пълноценна Линукс система за настолни компютри и сървъри. Ubuntu включва внимателно избрани пакети от дистрибуцията на Debian, като запазва нейната мощна система за управление на пакети, която позволява лесна инсталация и чисто премахване на програми. За разлика от повечето дистрибуции, които биват доставяни с голямо количество софтуер, който може да бъде или да не бъде полезен, списъкът на пакетите на Ubuntu е намален до някои важни приложения с високо качество.

Фокусирайки се върху качеството, Ubuntu създава стабилна и богата на възможности компютърна среда, която е подходяща за употреба както в домашна, така и в бизнес среда. Проектът използва колкото е необходимо време за наблягане върху малките детайли и е способен да издаде версия, съдържаща най-новото и най-доброто от днешния софтуер веднъж на 6 месеца. Ubuntu се предлага за i386 (386/486/Pentium(II/III/IV) и Athlon/Duron/Sempron процесори), AMD64 (Athlon64, Opteron и новите 64-битови Intel процесори), както и за PowerPC (iBook/Powerbook, G4 и G5) архитектури.

Стараейки се да бъде удобна още от самото начало на използване, Убунту идва с предварително инсталирани приложения за аудио и видео. По-долу ще бъдат показани по-важните от тях, както и ще бъдат дадени препоръки за техни алтернативи.

1. Аудио програми: Като основна програма за просвирване на музикални файлове в Убунту е избрана Rhythmbox.

Програмата не е обикновен плеър. Тя има вградени функции на музикална библиотека, следяща предварително зададена от потребителя папка, а също така и възможности за просвирване на Интернет радио, за разпознаване на преносими аудио плеъри (вкл. iPod), за просвирване и запис на аудио дискове, поддръжка на podcast и споделяне на музикалните файлове. Като функционалност не отстъпва на iTunes на Apple или Windows Media Player на Microsoft. Макар и избрана първоначално, Rhythmbox не е единственото достъпно решение за аудиофилите. За потребителите търсещи максимално сходство и свикнали с Winamp, има няколко решения с почти идентична външност и поведение: XMMS, Beep Media Player и Audacious. Всичките имат сходна функционалност и външен вид. Като личен избор мога да посоча Audacious. Видът на тази програма може да се да се променя чрез “кожи”, като дори е съвместима със формата на “кожите” на Winamp.

2. Видео програми: Като основен плеър за преглед на видео файлове в Убунту е избран Totem.

Програмата има широка поддръжка на видео функции сред които: субтитри (вкл. на БГ език), смяна на съотношението на екрана, DVD, VCD възпроизвеждане и менюта, поддръжка на дистанционни устройства, TV-out възпроизвеждане и др. Като интерфейс основната идея е простотата - няма скрити менюта, настройки и прочие. Този подход обаче е нож с две остриета. По-напредналите потребители, свикнали сами да конфигурират и да се ровят из настройки може да останат недоволни от подобен спартански интерфейс. В такъв случай има други решения, които макар видимо да имат прост изглед, за разлика от Totem предлагат множество настройки и параметри за промяна. На първо място сред тях може да се отличи MPlayer - много платформен софтуер имащ издания за повечето от познатите операционни системи.

Това е уникален в много отношения софтуер - предлага поддръжка на повечето аудио и видео формати, както и видео устройства, може да се стартира само от командна конзола без графичен интерфейс и много други. Незапознатите потребители могат да се почувстват неудобно с него заради факта, че настройките които са достъпни за промяна са стотици и то не само от графичната му среда и чрез текстови конфигурационни файлове. Впрочем в това отношение има компромисни решения, които в себе си събират комплексността на Mplayer и понятен начин за настройка. Това са т.нар. обвивки на Mplayer, каквито могат да се намерят на различни места. Пример за подобна много добре балансирана като настройки/леснота обвивка е програмата SMPlayer.

По външен вид и възможни настройки тя много се доближава до Media Player Classic.

Сред другите многоформатни плейъри достъпни в Убунту могат да се споменат VLC и Real Player, които са познати на Windows потребителите.

По отношение на аудио и видео редактиране за Убунту са достъпни чудесни програми като Audacity (аудио редактиране) и Kino (видео редактиране). И двете могат да се похвалят с големи възможности, като това особено важи за Kino, която по функции не отстъпва на много платени комерсиални предложения налични за Windows.

Поради факта, че аудио/видео обработката все пак не е толкова ежедневна дейност за преобладаващата част от потребителите, горните програми не са обект на по-детайлно разглеждане в рамките на тази статия.

В заключение мога да спомена за един от препъни-камъните, който доскоро стояха пред повечето ГНУ/Линукс дистрибуции, в т.ч. и пред Убунту - кодеците за аудио/видео файлове. Доскоро за да се осигури наистина пълна съвместимост с повечето формати, беше необходимо ръчно да се подбират и инсталират кодеци. Процедурата всъщност е обичайна за Windows потребителите, които озовали се пред “гол” Windows се принуждават да търсят пакети от кодеци. Проблемът при ГНУ/Линукс обаче бе по-сериозен, не на последно място и поради факта, че новите потребители на тази ОС не знаят къде и какво да търсят. В последната версия на Убунту този проблем е решен много елегантно. Когато потребителят отвори непознат аудио/видео файл, софтуерен помощник се опитва да засече какъв е формата и след това автоматично сваля необходимите кодеци от Интернет. Въпреки, че и този метод има своите недостатъци и не е задължително панацея, той в повечето случаи наистина си върши работата и спестява доста грижи.

С това този кратък преглед на мултимедийната страна на Убунту приключва. Желаещите да разберат повече по въпроса, могат да го направят от форумите на Убунту.